Имоти
Заради схемата „златни визи“ жилщата в Гърция вече са недостъпни за местното население
Financial Tribune
В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни много гърци са съсредоточени върху голям проблем: намирането на дом.
Покачващите се наеми, рекордния брой туристи и нарастване на чуждестранните инвестиции в имоти означават, че закупуването на жилища на достъпни цени е трудна задача.
Хиляди хора са изправени пред това предизвикателство.
Кириаки Цути и Дионисис Джакумелос също са в капана на жилищния лабиринт.
32-годишният Цути е безработна. Нейният партньор Джакумелос, също на 32 години, получава 750 евро всеки месец.
Те искат да създадат семейство, но 60% от доходите им отиват за жилищни разходи.
В град Коропи, източно от Атина, апартамент от 80 квадратни метра струва повече от 500 евро на месец, каза Цути пред АФП.
„Това е значително увеличение за нашия ограничен бюджет“, добави жената.
Намаляване на доходите
Това е проблем за все повече хора в страната с население от 10,4 милиона души.
Доходите, които бяха засегнати по време на дълговата криза от 2009-2018 г., все още не са възстановени.
По отношение на доходите на домакинствата Гърция се нарежда на 21-во място сред 27-те държави - членки на ЕС, дори и след увеличаването на минималната работна заплата на 830 евро, според данни на Евростат.
През 2022 г. гърците са изразходвали 34,2% от доходите на домакинствата за жилища в сравнение със средно 19,9% за ЕС.
„С 1000 евро на месец и наем от 550 евро без таксите, какво остава за живеене?“, запита Николета Дига, 36-годишна държавна служителка.
Тя е от хората, които се присъединиха към неотдавнашния протест в Атина с призив за достъпни наеми. „Бях принудена да се боря, за да си намеря съквартирант“, заяви Дига.
В дъното на таблицата
Между 2009 г. и 2022 г. заплатите са намалели с 32%, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Гърция има най-ниските заплати сред развитите икономики.
Това - както и намаляването на пенсиите по време на дълговата криза - нанесе сериозен удар върху покупателната способност на гърците. Според проучване на Евростат, публикувано през март, в момента тя е едва 67% от средната за Европа.
Политиката, приета след пандемията от Ковид-19 за насърчаване на туризма, влоши положението, като изтласка цените на имотите извън възможноститте на обикновените хора, обясни Томас Малутас, професор по социална география в атинския университет „Харокопио“.
В някои части на Атина цели сгради са закупени от китайски, турски или руски инвеститори.
Това се случва благодарение на схемата за „златни визи“, която се прилага и в други държави от ЕС - Кипър, Португалия и Испания.
Въведена по време на гръцката дългова криза с цел стимулиране на икономиката, тя дава на чуждестранните граждани разрешение за пребиваване в замяна на инвестиране на няколкостотин хиляди евро в недвижими имоти.
Както и в други популярни европейски туристически дестинации, това засегна най-вече сектора на краткосрочните наеми.
„Свръхтуризъм“
„Пазарът е надценен“, подчерта Малутас.
„Свръхтуризмът и златната виза привлякоха чуждестранни инвеститори и стимулираха търсенето, докато доходите в Гърция са в застой. Собствениците предпочитат да отдават под наем или да продават апартаментите си в Атина на висока цена и да се заселват в покрайнините", добави той.
Пред лицето на нарастващото недоволство правителството затегна правилата за златна виза, като увеличи минимално изискваните инвестиции от 250 000 на 800 000 евро и определи ограничения за краткосрочните наеми.
Но джентрификацията на някои централни атински квартали, където се строи нова линия на метрото, вече е принудила някои собственици и наематели мигранти да напуснат старите апартаменти.
Димос Димакопулос, 31-годишен инженер, заяви, че търси апартамент за себе си, съпругата си и сина си. „От 2022 г. насам наемите почти са се удвоили и сега са над 650 евро“, отбеляза мъжът.
Жилищната криза е хвърлила широката си сянка. Тя засяга студентите, младите професионалисти, възрастните хора и бежанците.
73-годишната Джорджия Стратигаку е купила апартамент от 80 кв. м в Атина с ипотечен кредит през 80-те години на миналия век.
Сега тя се страхува, че ще го загуби.
„С оскъдната ми пенсия е трудно да плащам данъците и сметките, които продължават да се увеличават", посочи тя.
