Анализи
Купувайте европейски продукти: Германия изглежда върви към прекратяване на неограничената свободна търговия с Китай
Financial Tribune
Някои германски производители смятат, че някогашното симбиозно партньорство се е превърнало в злоупотребяваща връзка и искат да се оттеглят от него, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
В продължение на две десетилетия Германия и Китай бяха идеалната икономическа двойка, като и двете страни се възползваха щедро от бурния растеж на световната търговия: Германия доставяше машините, от които Китай се нуждаеше, за да произвежда потребителски стоки за останалата част от света.
Сега Китай вече не се нуждае от Германия, а Германия иска развод.
За първи път от десетилетия насам германските бизнесмени и политици поставят под въпрос неограничената свободна търговия, която превърна страната в индустриална сила. Производителите искат защита от по-евтините, по-бързи и все по-добри китайски конкуренти.
Миналия месец германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин ще защити местните производители на стомана от китайските конкуренти. Правителството му затегна забраната за китайски компоненти в мобилните данни мрежи и даде сигнал, че подкрепя клаузите „купувайте европейски продукти“ в публичните търгове.
На първото си заседание през ноември новосъздаденият Национален съвет за сигурност на Мерц разгледа стратегическите рискове от доминирането на Китай в производството на няколко важни минерала. Според германски официален представител, в момента съветът работи по мерки за диверсификация.
Отдалечаването на Германия от Китай се подготвя от известно време. Подпомогнати от ниските производствени разходи, слабия юан и държавните субсидии, китайските производители все повече заемат лидерски позиции в сектори, в които доскоро доминираха германските компании, не само в Китай, но и на други пазари, включително в Европа.
Въпреки това, моментът, в който това се случва, е тясно свързан с президента Доналд Тръмп. Икономисти и бизнес мениджъри твърдят, че вълна от евтини китайски стоки, от химикали до автомобилни части, започва да залива Европа тази година, след като се отблъсква от новата тарифна стена на САЩ.
В резултат на това страна, която някога беше флагман на икономическия либерализъм, сама започва да се затопля към тарифи, регулаторни бариери и други протекционистки мерки, които германските политици и мениджъри отдавна критикуваха като погрешни или, по-лошо, „френски“.
„Германия се променя и започва да осъзнава дисбалансите, които засягат и нея“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред френския вестник „Лез еко“ наскоро след посещението си в Китай. „Китай удря в сърцето на европейския индустриален и иновационен модел.“
Избледняването на най-влиятелния глас в подкрепа на свободната търговия в Европа показва как световната икономика се фрагментира в условията на конкуренция между големите сили САЩ и Китай и на обратната реакция срещу глобализацията, водена от набиращите сила популистки сили в Запада.
Промяната в позицията на Германия все още не е достигнала всички сектори на икономиката и правителството. Колкото по-голяма е експозицията на дадена компания към Китай, толкова по-трудно е за нея да промени курса си. Някои производители на автомобили и химикали все още инвестират значително в страната. Германските политици също наблюдават с тревога как съюзниците им се колебаят между конфронтация и умиротворяване на Китай.
Посоката на развитие обаче става все по-ясна, като тя започва от бизнеса, след това се разпространява сред влиятелните лоби организации в страната и, по-скоро, сред правителството.
Федерацията на германските индустрии даде старт на тази тенденция през 2019 г., когато в доклад се отказа от приятелската си позиция спрямо Китай и нарече страната „системен конкурент“. Тази година федерацията на производителите на машини VDMA – експортно ориентирани бизнес компании, които формират гръбнака на германската икономика – обвини Китай в нелоялна конкуренция. Тя призова за антидъмпингови мерки и санкции срещу китайските износители, които игнорират европейското законодателство.
„Ние сме привърженици на свободната търговия, но не можем повече да толерираме нелоялните търговски политики“, заяви Оливер Рихтберг, ръководител на отдела за външна търговия на VDMA. „Ако Китай не играе честно, ние трябва да го накараме да го прави.“
Освен новата стратегия за икономическа сигурност, която планира да публикува през следващата година, правителството работи по „проекти, които се занимават с нарастващите икономически, технологични и политически рискове при отношенията с Китай“, заяви германски служител, запознат с обсъжданията.
Германският външен министър Йохан Вадефул, говорейки този месец по време на първото си посещение в Китай, заяви, че европейските компании се нуждаят от по-добър достъп до китайския пазар и до ресурсите, които страната произвежда.
„Промяната в тона... е доста забележителна“, каза Андреас Фулда, професор по политически науки в Университета в Нотингам и автор на наскоро излязла книга за Германия и Китай. „Сега се нуждаем от реални политики, които да стимулират намаляването на риска и връщането на производството в страната.“
Преходът на Китай от купувач към производител на инвестиционни стоки е бил светкавичен. Между 2019 и 2024 г. Германия е загубила водещата си позиция на световния пазар в областта на оборудването и машините за производство на електроенергия в полза на Китай, според данни от предстоящ доклад на мозъчния тръст Rhodium.
Водещата позиция на Германия в областта на химикалите и пътните превозни средства вече е минимална, а на пазара на електрооборудване страната изостава значително от Китай. Тази година за първи път Германия внесе повече капиталови стоки от Китай, отколкото изнесе там.
Тенденцията се ускорява: през второто тримесечие на 2025 г. вносът на ръчни скоростни кутии от Китай се е увеличил почти три пъти, според мозъчния тръст German Economic Institute. Германските автомобилни производители са видели как делът им на китайския пазар е спаднал от половината до една трета за две години.
Общият германски износ за Китай е спаднал с една четвърт от 2019 г. насам, докато вносът е скочил. Търговският дефицит на Германия в стоки и услуги с Китай е на път да достигне рекордните 88 милиарда евро тази година, което се равнява на около 102 милиарда долара, според данни на германското правителство.
Това е оставило дълбоки белези. Производството в Германия е спаднало с 14% от пика си през 2017 г. Според консултантската фирма Ernst & Young, индустриалният сектор е загубил почти 5% от работните си места от 2019 г. насам. Автомобилният сектор е загубил около 13% от работните си места за същия период.
Една от компаниите, които усещат напрежението, е Herrenknecht. Семейното предприятие произвежда и експлоатира едни от най-съвременните машини за прокопаване на тунели в света. Копачите, високи до 19 метра, са миниатюрни фабрики, които могат да прокопават най-твърдите скали, като полагат тръби, кабели и облицовка по пътя си.
Когато Китай започна своето изкачване към статута на световна сила, местните власти се обърнаха към Herrenknecht за най-големите си инфраструктурни проекти. Сега, след поредица от придобивания, китайските конкуренти доминират на световния пазар.
„Ние сме под нарастващ конкурентен натиск, особено от страна на китайските доставчици, субсидирани от държавата“, каза говорителката Аня Хекендорф.
Компанията сега проучва нови пазари, като Индия, и се фокусира върху по-големи и по-сложни проекти. В същото време тя призовава за антидъмпингови разследвания на китайските конкуренти и за подход „Европа на първо място“ при публичните търгове, който да дава предимство на местните доставчици, каза Хекендорф.
Напрежението достига връхната си точка в един от основните химически индустриални клъстери в Германия, съсредоточен в източногерманския град Лайпциг.
Бившият въгледобивният регион е бил люлка на европейската химическа промишленост през 19 век благодарение на големите местни въглищни мини, а по-късно се превръща в център на източногерманската промишленост. След обединението на Германия регионът затвори мините и изгради химически клъстер, захранван с руски газ. Тази година китайските химикали наводниха Европа, като увеличиха пазарния си дял на полиамид 6, пластмаса, широко използвана в много индустрии, от 5% миналата година на 20%, каза Ведран Куюнджич, главен търговски директор на DOMO Chemicals, производител в град Леуна с годишни продажби от около 1,3 милиарда евро.
„Те са постоянно присъствие“, каза той и добави, че предлагат средно 20% отстъпки на европейските производители.
Кристоф Гюнтер, главен изпълнителен директор на един от най-големите химически паркове в Германия, разположен в Леуна, каза, че предприятията се борят да се справят с нарастващия внос от Китай.
„Тук го усещаме много силно“, каза той. Предприятията в парка не могат да печелят пари и намаляват разходите, когато е възможно, включително и работни места. „Те могат да издържат само за определен период от време.“
Dow Chemical наскоро обяви, че ще затвори два завода в региона и ще съкрати над 500 работни места. Германският химически гигант BASF и други производители са съкратили хиляди работни места в Германия през последните години, докато разширяват дейността си в Китай.
В Леуна финландската дърводобивна компания UPM строи биорафинерия на стойност 1,3 милиарда евро на мястото на бивш завод на BASF, която ще преработва твърда дървесина в химикали. Те са по-скъпи от химикалите на базата на изкопаеми горива, каза изпълнителният вицепрезидент Харалд Диалер, но клиентите ценят висококачествените продукти в индустрии като козметичната.
Наблизо Стефан Шерер, главен изпълнителен директор на химическия производител AMG Lithium, базиран във Франкфурт, строи рафинерия за литий, която в крайна сметка би могла да задоволи една четвърт от нуждите на Европа. Но Шерер заяви, че германските клиенти са уплашени от по-високите цени.
Ето защо иновациите сами по себе си не са достатъчни, за да се запази производственият капацитет на Европа, заяви Дирк Шумахер, главен икономист в германската държавна банка за развитие KfW.
„Като страна трябва да решим какво сме готови да внасяме от Китай в бъдеще и какво искаме да продължим да произвеждаме сами“, каза Шумахер. „Това може да включва създаването на бариери за защита на стратегически важни сектори.“
„Европа все още е отворена за китайски инвестиции, но [политиците] искат Европа да има реална полза от тях по отношение на ноу-хау и работни места“, каза Ноа Баркин, анализатор в Rhodium. Въпросът е дали Китай ще се съгласи с това – и ако не, дали Европа е готова да затвори пазара си за Китай.
Баркин казва, че не може да изключи възможността Германия да се върне към това, което той нарича „Шанхайски синдром“ – предпочитание към краткосрочните ползи от умиротворяването на Китай, въпреки дългосрочните рискове. Това може да се случи, ако Берлин реши, че се нуждае от предпазна мярка срещу непредсказуемия Тръмп.
Норберт Рьотген, консервативен законодател и експерт по външна политика, изложи дилемата. „Трябва да намалим зависимостта си от Китай“, каза той. „Но ако САЩ ни разочароват, това ще се отрази на начина, по който определяме отношенията си с Китай.“
