Мрежата
АББ оспорва пет разпространени твърдения за сектора
Financial Tribune
Асоциацията на банките в България оспорва пет разпространени твърдения за сектора – от ръста на печалбите и банковите такси до дивидентите и приноса на кредитните институции към икономиката. Данните показват и мащаба на реинвестираните средства, отложените кредитни плащания и разходите по въвеждането на еврото.
Печалбата на банковия сектор в България достига 1,85 млрд. евро през 2025 г. – повече от отчетените 0,82 млрд. евро през 2019 г. Според Асоциацията на банките в България (АББ) обаче представянето на тези числа без допълнителен контекст може да създаде погрешна представа за мащаба на нарастването. Организацията разглежда пет широко разпространени твърдения за банковите печалби и противопоставя на тях данни за доходите, инвестициите, лихвите и подкрепата за икономиката.
1. Печалбата не е нараснала с 588%
През 2020 г., в резултат на пандемията, печалбата на банковия сектор се свива с 51% до 0,42 млрд. евро. Според АББ използването на тази кризисна година за отправна точка създава впечатление за необичайно голям ръст. Дори при това сравнение увеличението до 1,85 млрд. евро през 2025 г. е далеч под 588%.
От асоциацията посочват, че през периода 2019–2025 г. активите, капиталът, кредитното портфолио и БВП също нарастват приблизително два пъти. Според организацията увеличението на банковата печалба трябва да се разглежда в контекста на цялостното развитие на икономиката.
2. Таксите формират малка част от приходите
Нелихвените доходи на банките в ЕС и ЕИП са средно 28,6%, докато за цялата банкова система в България делът им е 19,5%, сочат данни на Европейския банков орган и БНБ. Освен банковите такси тази категория включва приходи от консултации, управление на активи, брокерски и попечителски услуги и инвестиционни продукти.
Проучване на АББ от 2025 г. показва, че преводите през дигитални канали струват до 5,4 пъти по-малко от тези на хартиен носител. Делът на дигиталните преводи в банковата система надхвърля 76%. Абонаментните пакети за обслужване осигуряват над 6 пъти по-ниска цена спрямо използването на отделни услуги по банковите тарифи.
3. Над 5,5 млрд. евро са инвестирани и реинвестирани
В периода 2020–2022 г. банките нямаха право да разпределят дивиденти заради последиците от пандемията. По данни на АББ от 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите, отразени в увеличението на собствения капитал на банките, надхвърлят 5,5 млрд. евро.
Тази сума представлява над 70% от реализираните през периода печалби. Според асоциацията това означава, че срещу всяко евро печалба стоят 70 евроцента, инвестирани и реинвестирани обратно в страната.
4. Жилищните кредити остават сред най-евтините в Европа
Въпреки повишаването на лихвите в редица държави след 2022 г. банките в България продължиха да понижават лихвените проценти, посочва АББ. Към края на първото полугодие на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити в България е най-нисък в еврозоната – 2,75%. Лихвеният процент по новоотпуснатите жилищни кредити е 2,41%.
5. Отложени кредити, данъци и разходи за еврото
По време на пандемията банките отложиха плащания по кредити за над 5 млрд. евро в рамките на частния мораториум. За подготовката и преминаването към еврото секторът вложи собствени финансови, технологични и човешки ресурси на стойност над 255 млн. евро.
От АББ посочват още, че след въвеждането на глобалния данък през 2024 г. банките плащат данък с 50% по-висок спрямо другите задължени лица. Те са и сред основните инвеститори в държавни ценни книжа. Обезценката на тези книжа през 2020–2022 г. е довела до загуби за банковия сектор от приблизително 450 млн. евро.
Данните и изчисленията са представени от Асоциацията на банките в България въз основа на информация от БНБ и Европейския банков орган, както и на данни на Европейската централна банка.
