Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. ЕКИП: За да закърпи бюджета, Асен Василев рискува стабилността на българската енергетика

Мрежата

ЕКИП: За да закърпи бюджета, Асен Василев рискува стабилността на българската енергетика

ЕКИП: За да закърпи бюджета, Асен Василев рискува стабилността на българската енергетика - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

„Асен Василев ще се опита да източи касата на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), за да закърпи бюджета и да свали дефицита до 3% от БВП. Това става ясно от писмо изпратено от него до новия енергиен министър, чиято автентичност вече бе потвърдена от няколко медии. И то няколко медии с много различна политическа ориентация. Всички обаче са единодушно критични към това, което Василев се опитва да направи. Когато и в. „Труд„, и „Медиапул“ са съгласни, че се случва нещо нередно е добре всички да обърнем сериозно внимание“. Това написаха в своя статия от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

За какво става въпрос? Асен Василев иска новият енергиен министър да накара БЕХ да променят вече изготвен, одитиран и заверен финансов отчет за 2022 като в отчета за приходите и разходите бъдат премахнати разходи за обезценки за финансовата 2022. Тези обезценки касаят задължения на други дружества към БЕХ, които представляват активи в баланса на самия холдинг. Обезценките на активи се вписват като разходи и съответно намаляват печалбата. Ако тяхната стойност се съкрати, това ще увеличи счетоводната печалба и ще позволи на държавата да вземе по-голям дивидент от БЕХ.

Без голям дивидент от БЕХ, сметката за дефицита може да не излезе

Ролята на БЕХ е много съществена в бюджета за настоящата година (или по-скоро оставащото от нея), който новият финансов министър изготвя. Ключова приходна мярка в новия бюджет, по думите на самия Василев, ще е събирането на 100% дивиденти от държавните дружества, което ще вкара допълнително 780 млн в бюджета. Над 90% от тези дивиденти ще дойдат от БЕХ. Тоест, ако БЕХ не впише по-ниски разходи за обезценки и съответно по-висока печалба за 2022, сметката на Асен Василев за бюджета може и да не излезе и дефицитът няма да падне до заетната стойност 3% от БВП. Новото правителство иска задължително да свали дефицита до 3% от БВП или по-малко, за да може България да изпълни един от ключовите критерии за членство в еврозоната и да приеме еврото възможно най-скоро. Това беше обявено като ключов приоритет на новите управляващи.

Тук обаче има няколко огромни проблема. Първо, Асен Василев иска да бъде пренаписан вече изготвен, одитиран и заверен годишен финансов отчет. Това е меко казано нередно и не е ясно дали въобще финансовият министър има правомощията да изисква такова нещо. Теоретично може би имал право ако поиска нов (повторен) одит, който ако установи проблеми с отчета на БЕХ да доведе до неговото коригиране. Но е нечувано просто ей така финансов министър да драсне писмо, в което иска дадено държавно дружество да си пренапише отчета, без да има ясна обосновка за това, стъпила върху резултатите от независим одит. Финансовият министър, понеже е политически заинтересовано лице, очевидно не е в позицията да влиза в ролята на независим одитор.

Искането на финансовия министър може да създаде проблеми с ликвидността на БЕХ

Второ, ако счетоводителите на БЕХ и одиторът правилно са сметнали всичко, и въпреки това отчетът бъде пренаписан както иска Асен Василев, то ще се създаде риск дружеството да изпита финансови затруднения, конкретно по линия на ликвидността. За да обясня защо трябва първо да разясня някои базисни неща относно счетоводната методология (обещавам, че ще съм кратък и само умерено скучен). БЕХ имат да събират някакви задължения от други дружества – това са очаквани вземания, които се вписват като активи в баланса на компанията. Реалните вземания обаче може да се окажат по-малко от първоначално очакваното, по-малко от номиналната стойност на самото задължение. Кредитният риск е очевидна икономическа реалност. Как се отчитат подобни евентуалности?

Отчитат се под формата на разход в отчета за приходите и разходите (ОПР). Подобно на това както износването на физически капитал (машини например) се отчита под формата на разход. Дружеството може да реши да не отчита такъв разход по обезценка, може ако иска да реши, че вземанията ще се реализират на 100%. И по този начин да си завиши счетоводната печалба (защото разходите стават по-ниски) и да разпредели по-голям дивидент. Това иска Асен Василев. Възможно ли е да се направи? Да, възможно е. Препоръчително ли е? Със сигурност не. Създава риск, който би се отразил в отчета за паричните потоци.

Разпределянето на дивидент е изходящ паричен поток. Ако входящите парични потоци не са достатъчно високи, за да компенсират изходящите, това отваря дупка в касата на компанията и тя може да се окаже неспособна да покрива текущите си разходи и задължения. Именно това може да се случи, ако холдингът отчете нереалистично високи вземания, не ги обезцени адекватно и понеже не ги е обезценил адекватно е разпределил твърде висок дивидент, който е изпразнил касата твърде много.

Разбирате ли какъв е проблемът, с това което Асен Василев иска от енергийния министър? Ако ликвидността на БЕХ бъде застрашена това създава рискове за енергийния сектор като цяло. Буквално цялата енергийна инфраструктура на България е зависима от БЕХ. Сред дружествата в състава на холдинга са АЕЦ Козлодуй, Булгаргаз, Национална електрическа компания и ТЕЦ Марица Изток 2. Ако холдингът изпита проблеми с ликвидността, това може да се отрази на планирани разходи за инвестиции и поддръжка на енергийната инфраструктура на страната. Заслужава ли си този риск просто за да може държавата да събере повече дивидент и да закърпи дефицита за тази година? Имайте предвид, че според „Медиапул“ БЕХ дори са били посъветвани от одитора да обезценят очакваните вземания с повече, отколкото са вписали в заверената версия на отчета. И сега Асен Василев иска тази обезценка да бъде премахната изцяло.

Дългосрочният проблем с бюджетния дефицит обаче ще остане неразрешен

Нещо повече – това би било само временно решение на проблема с дефицита. Събирането на 100% дивидент от БЕХ и то при изкуствено занижени разходи за обезценка на очаквани вземания, очевидно не е нещо, което финансовото министерство може да прави всяка година. Следователно, при липса на структурни реформи във фискалната сфера, догодина пак ще имаме същия проблем с дефицит осезаемо над 3% от БВП. Защото траекторията на данъчните приходи е ясна – техният растеж отслабва и ще продължи да отслабва с оглед на макроикономическите тенденции. Лихвените проценти продължават да растат, потреблението се забавя, частните инвестиции падат, а публичните изостават, именно защото пестим от тях, за да закърпим дефицита. Външната среда не е по-благорприятна – икономическата активност отслабва в цяла Европа, Германия влезе в рецесия.

В обозримо бъдеще няма двигател на икономически растеж, външен или вътрешен, който да доведе до изпреварващ растеж в данъчните приходи спрямо държавните разходи. Става дума най-вече за текущите разходи, които бяха увеличени твърде много през предходните няколко години, включително от самият Асен Василев. Необходимо е разходната част на бюджета, конкретно в сферата на текущите разходи, да бъде поставена под контрол, но това е политически рисково. Говорим за замразяване или дори съкращаване на разходи за заплати, пенсии и други социални плащания. Все много непопулярни мерки, които със сигурност биха предизвикали политическо напрежение за правителството.

Рано или късно обаче тези тежки решения ще трябва да се направят. Защото, повтарям, дори скандалният номер на Асен Василев с дивидента на БЕХ да мине сега – това не може да се прави всяка година. Ако БЕХ започне да страда от хронични проблеми с ликвидността, последствията за енергийния сектор в по-дългосрочен план биха били изключително тежки и това също би довело до много голямо политическо напрежение. Взимайки всичко това предвид, логичното заключение е, че настоящият финансов министър не мисли в перспектива, а се интересува само и единствено от краткосрочната картина, що се касае фискалната ситуация през тази и вероятно следващата година. Сиреч, самият Асен Василев или е некомпетентен или явно не планира да управлява дълго (отвъд 1-2 бюджета) като финансов министър.

Манталитетът „след мен и потоп“ може да се струва много политически угоден, особено ако Василев не планира да се задържа дълго време на българската политическа сцена – нещо, което беше намекнато в записа на партийната среща на „Продължаваме промяната“, който изтече преди няколко седмици. Разбира се, без значение дали Асен Василев ще продължи да управлява или не, България ще понесе последствията от неговите действия като финансов министър. И българските данъкоплатци ще са тези, които ще се давят в неговия потоп.

Анкети