Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Как се стигна до българското волейболно чудо

Мрежата

Как се стигна до българското волейболно чудо

До грандиозния успех се стигна след правилна стратегия и многогодишен труд

Как се стигна до българското волейболно чудо - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

България е волейбол, а еуфорията нараства с всяка изминала минута. Феноменалните ни момчета върнаха спомена от американското лято през 1994-а, в цялата страна утре ще има огромни екрани за ФИНАЛА. Без съмнение след 13,30 часа никой в България няма да се вълнува от нищо друго, освен от това дали Алекс и Мони ще поведат отбора към титлата. Нещо, за което мечтаят поколения волейболисти, още от далечната 1970-а. Когато пред пълните трибуни в София България повежда с 2:0 гейма и 13:4 на ГДР, но така и не стига до златото...

Е 55 години по-късно съдбата ни дава втори шанс! В далечните Филипини група талантливи и можещи млади българи, водени от италианския треньор Джанлоренцо Бленджини ще опитат да качат волейболния Еверест и да запишат имената си със златни букви завинаги в спортната история на Родината...

Дали ще успеят? Никой не знае отговора на въпроса, но според букмейкъра efbet, който още преди 10 години повярва на мъжкия ни национален отбор и стана негов партньор, шансовете не са големи. "Скуадра адзура" е големият фаворит в този вълнуващ двубой. Вероятността за победа на Италия е 74,6 процента. Шансовете за успех на България са 27,8%. Съперникът наистина е много, много силен. Въпреки това ние ще стискаме палци, ще вярваме, ще мечтаем...

Сериозният въпрос в момента е как се стигна до това българско волейболно чудо през лятото и есента на 2025 година? Защото освен утрешния финал, нашите девойки вече станаха световни шампионки, а няколко от другите ни гарнитури влязоха в елита на Европа и света.

Отговорът е, че всичко се дължи на правилната стратегия и къртовския труд на всички хора във волейболната федерация и извън нея, обичащи този спорт. Началото бе дадено преди десетина години с изграждането на спортни зали на много места в страната. Това бе продължено с приемането на световни и европейски първенства. През 2018 година България, съвместно с Италия организира Мондиала за мъже. Тогава всички, начело с Международната федерация по волейбол бяха категорични, че ние сме били на много високо ниво като организация и по нищо не сме отстъпвали на италианците. Преди това, България и Италия бяха партньори за първенството на Стария континент при мъжете и пак получиха високи оценки. А през 2021-а България беше една от четирите държави, приели мачове от европейското за жени. Всички тези големи първенства доведоха до повишаване на интереса и до истински наплив на деца във волейболните зали. 

Самият Владо Николов е споделял публично, че след всяко европейско първенство, само в Левски се записват по някоколкостотин деца да тренират волейбол. Така по естествен път постепенно се стигна до огромна основа на пирамидата, а подборът вече бе от далеч повече таланти. И логично най-добрите от тях сега играят за България и печелят симпатиите на целия народ...И тези, които се правеха на интересни през годините и питаха защо се харчат толкова много пари за спортни зали и домакинства на големи първенства получиха достоен отговор...Защото е доказано, че в индивидуалните спортове са нужни между 4 и 6 години, за да се създаде състезател от световна класа. Докато в колективните е нужно повече време и това обяснява защо през 2025-а берем богатите плодове на започнатото преди десетилетие.

Разбира се, огромна заслуга за успехите има и огромния мъж (във всяко едно отношение) Любо Ганев. Той правилно усети, че в основата на успеха е треньорът. И заложи на един от най-добрите специалисти в света Джанлоренцо Бленджини. Ако Любо не беше предприел този ход, имаше опасност талантливото ни поколение изобщо да не се реализира. Но русенецът го направи и вече едва ли ще се намери човек, който да го критикува в качеството му на президент на Българската федерация по волейбол!

Не е за пренебрегване и фактът, че България се ползва с огромен престиж по света, включително и в Италия. Затова идването тук на Джанлоренцо Бленджини далеч не е случайно. Преди него през годините с националните отбори на България работиха и други негови сънародници като Силвано Пранди, Камило Плачи, Лоренцо Мичели...А това говори, че на Апенините имат необходимото уважение и респект и това работа в полза на българския волейбол. 

А най-хубавото е, тези млади момчета тепърва ще разгръщат потенциала си. И със сигурност ще ни носят още много радост, щастие, гордост...БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ!!!  

Анкети