Една легенда на киното си отиде: Ален Делон почина на 88 години (СНИМКИ/АРХИВ)

Френската кино легенда Ален Делон почина на 88-годишна възраст. Децата на звездата - Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо, съобщиха за кончината на баща си.

„Ален Делон почина в дома си в Души, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на роднините му.

Ален Делон на първо място беше човек, преди да е артист. Той е архитектът - невинаги съзнателно - на несравнимата конструкция на френското кино. Малцина актьори са се посвещавали толкова интензивно на работата си. Едва започнал кариерата си, той дава всичко от себе си в „Под яркото слънце“ (1960) и в „Роко и неговите братя“ (1961). Следват „Непознатият“ (1964) на Ален Кавалие, „Господин Клайн“ (1976) на Джоузеф Лоузи.

През 2017 г. Делон обяви края на филмовата си кариера, в рамките на която се снима в повече от 90 филма.

Актьорът получи инсулт през лятото на 2019 г. и оттогава здравословното му състояние постоянно се влошаваше. През последните години французинът рядко се появяваше на публични места, изглеждаше много отслабнал.

Творчеството на артиста винаги преминаваше през филтъра на общественото мнение. Ален Делон никога не се е задоволявал просто да си върши работата, освен ако тя не е била да влезе в заглавията на вестниците. Съдебните (и аукционните) зали и състезателните писти бяха неговите сфери и навсякъде той можеше да се похвали със синята си кръв - тази на звездите.

Но как можеш да бъдеш патриарх на киното, когато си бил недолюбвано дете?

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в Сьо, в От дьо Сен, благоденстващо предградие, където баща му държи малко кино - „Реджина“, а майка му, Едит, от корсикански произход, работи в аптека. Когато е на 4 години, родителите му се разделят и той скоро попада в пансион в Иси-ле-Мулино. Актьорът разказва, че в един от пансионите, от който редовно е изключван, е бил член на хор, който е бил посетен от Анджело Ронкали, апостолически нунций и бъдещ папа Йоан XXIII. Бъдещият понтифик поздравил младото сопрано Ален Делон.

На 15-годишна възраст момчето решава да избяга за Чикаго в компанията на свой съученик, но двете момчета са застигнати в Шателеро. Накаран да чиракува при тъста си, месар в Бур-ла-Рейн, Ален Делон получава свидетелство за професионална пригодност. Той е толкова недоволен от положението си, че решава да постъпи в армията. Военновъздушните сили не го приемат в продължение на няколко месеца, затова той избира военноморските сили. През януари 1953 г., на 17-годишна възраст, Ален Делон последва колегите си морски пехотинци в Индокитай, където е изпратен в центъра на операциите.

Първите роли

През 1956 г. се завръща в континентална Франция. В Париж работи като сервитьор в Les Halles, а нощите прекарва на площад Пигал. Прониква в немските среди, съблазнява актрисата Бриджит Обер и се сприятелява с Жан-Клод Бриали, който решава да го заведе в Кан за фестивала през 1957 г.

Там Ален Делон е забелязан от Хенри Уилсън, холивудски агент, специализиран в търсенето на красиви младежи (Рок Хъдсън, Таб Хънтър). Уилсън изпраща младежа в Рим, където той се пробва пред продуцента Дейвид О. Селзник, който му предлага седемгодишен договор при условие, че французинът научи английски. Делон се завръща в Париж и в същото време приема предложение от Ив Алегре - роля дребен бандит в Quand la femme s'en mêle (1957). „Не бях толкова заинтересован. Така че Ив трябваше да се бори не само с продуцентите си, за да ме наложи, но и с мен. На практика аз се съгласих да се снимам, за да му угодя“, обяснява Делон малко по-късно.

Следва поредица от второстепенни филми: „Sois belle et tais-toi“ (1958) на Марк Алегре, брат на Ив; „Christine“ (1958) на Пиер Гаспар-Юи, на чиято снимачна площадка се запознава и влюбва в Роми Шнайдер; и „Faibles Femmes“ (1959) на Мишел Буаронд.

Пресата забелязва външния вид и присъствието на момчето до такава степен, че Рене Клеман решава да му предложи ролята на Рипли във филма „Под яркото слънце“. Постепенно младата звезда - съблазнител - утвърждава международната си репутация.

През 1967 г. Жан-Пиер Мелвил отива при семейство Делон със сценарий в ръка. Режисьорът разказва как актьорът прекъснал своя гост с думите: „Вие четете сценария си вече седем минути, а няма нито един ред диалог. Това ми е достатъчно. Аз правя филма. Как се казва той? И така Ален Делон се превръща в Джеф Костело, известен като „Самураят“, самотен убиец на ръба на шизофренията.

Двамата мъже ще си сътрудничат още два пъти - в Le Cercle rouge (1970) и Un flic (1972), последния пълнометражен филм на Мелвил, който умира на следващата година. Le Cercle rouge има огромен успех, както и Le Samouraï, докато Un flic е разочарование. Именно в тези филми Ален Делон извайва образа на самотника, полицай или гангстер, който се изправя срещу света с хладнокръвно насилие, безразличие, но и съблазнителност.

Аукционни къщи и състезателни писти

Други биха се скрили от погледа на обществото и феновете, но Делон предпочита да редува премиерите на филмите си с аукционните зали и на състезателните писти. През юли 1969 г. той купува една от последните рисунки на Дюрер, които все още се предлагат на пазара, за 700 000 франка. Това поставя началото на колекция, която започва с рисунки (скоро той обръща внимание на френски художници от XIX в. като Миле и Жерико), последвана от фовисти и накрая от съвременни скулптори на животни, сред които на първо място е Бугати. Като импулсивен купувач („Купувах от страст, никога с цел инвестиция“, обяснява той), Делон разпространява по-голямата част от колекцията си през 90-те години на ХХ век.

Междувременно през 1970 г. звездата купува жребец в Довил. Конюшнята на Делон се радва на известен успех, но и тази история завършва в съда през 1978 г., когато избраният от него треньор Пиер-Дезире Алер се явява в съда по дело за измама със залози. Делон промотира и боксови мачове, като организира двубоите за световната титла в средна категория. Приходите и от това му начинание са огромни.

През 1970 г., отново като бизнесмен, той стартира продукцията „Борсалино“, базирана на книга за марсилските мафиоти Карбоне и Спирито, които вилнеят през 30-те години на миналия век. Сценарият е базиран на ретро вълната, появила се в Съединените щати няколко години по-рано с Бони и Клайд. Делон убеждава своя съперник Белмондо да участва заедно с него.

Изкачвайки върха на боксофиса, „Борсалино“ дава възможност на продуцента Делон да стартира поредица от филми noir (Borsalino and Co, 1974, Flic Story, 1975, Le Gang, 1977, Trois Hommes à abattre, 1980, Pour la peau d'un flic, 1981, Le Choc, 1982, Ne révez pas un flic qui dort, 1988...), чийто успех ще приключи чак в зората на XXI век. Тази богата продукция не бива да засенчва по-приключенската страна на филмографията му. Още през 1971 г. Ален Делон опитва силите си в комедията, без особен успех

През 1976 г. той се запознава с Джоузеф Лоузи, който се бори за продукцията „Monsieur Klein“. Четири години по-рано Делон вече се е снимал във филма на стария американски изгнаник „Убийството на Троцки“, в който играе съветския агент Рамон Меркадер, натоварен с екзекуцията на революционния лидер, изигран от Ричард Бъртън. Филмът не е успешен, въпреки че Делон изиграва герой с "очарователна" отвратителност. Този път той играе самотен, арогантен човек, чийто съименник го хвърля в зъбните колела на нацистката машина за изтребление.

Четвърт век по-късно актьорът си спомня за един "филм, написан от италианец и режисиран от американец, включен в черния списък":

"За щастие Лоузи режисира „Monsieur Klein“, а аз го продуцирах. Monsieur Klein е еталон, класика, макар че за него бяха продадени само 200 000 билета в Париж. От самото начало знаех, че ще загубя всичките си пари. Взех парите от Flic Story, за да направя Monsieur Klein. Направих Flic Story и Parole de flic, докато си миех зъбите. За Monsieur Klein трябваше да се концентрирам малко и да композирам. Иначе, за да изкъртя вратата и да стрелям с пистолет, не ми е нужно да се концентрирам."

На политическата сцена

Делон прави всичко, за да си осигури репутацията на човек с десни политически убеждения. През 1984 г. той декларира приятелството си с Жан-Мари Льо Пен, като същевременно определя съперничеството между Жискар и Ширак като „борба между пилета“. Две години по-късно той получава инсигниите на Командор на изкуствата и буквите от Джак Ланг, който току-що е свален от власт на изборите. Непосредствено преди изборите социалистическият министър е повишил актьора, който е искал да покаже признателността си в присъствието на крайно десния лидер. През 1988 г. Ален Делон участва в президентската кампания на Реймон Баре, а след това заема позиция в подкрепа на вота „да“ на референдума за споразуменията от Матиньон за Нова Каледония.

Остават му само два големи филмови ангажимента. През 1985 г. се съгласява да се снима във филма на Бертран Блие Notre histoire по настояване на Натали Бай, която ще стане негова партньорка. Той играе замаян от алкохола и скуката гражданин. Филмът първоначално е пренебрегнат от селекционната комисия на фестивала в Кан, която Делон обсипва с обиди, след което се превръща в горчив публичен провал. Дотолкова, че Делон отказва да присъства на церемонията по връчването на наградите „Сезар“ в началото на 1986 г., въпреки че е номиниран, и не успява да се наслади на признанието на колегите си пред телевизионните камери, които му присъждат „Сезар“ за най-добър актьор.