Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Мултимедия
  3. Историята на гръцките таверни – част от културното наследство на Европа (СНИМКИ)

Мултимедия

Историята на гръцките таверни – част от културното наследство на Европа (СНИМКИ)

Историята на гръцките таверни – част от културното наследство на Европа (СНИМКИ) - Tribune.bg
Снимка:
© pixabay

Когато чуете думата "таверна", какви картини изникват в съзнанието ви? Може би е за тясно пространство - мазе с маси, покрити с пергаментова хартия или карирани покривки. Бъчвите за вино са в задната част, стените са покрити със старинни снимки и обяви относно политиката на заведението, които често информират клиентите, че храната и напитките не се сервират на кредит. Има᾽ цигарен дим и малки групи приятели, събрани около масите, които ядат, смеят се и пият, докато собственикът, с молив зад ухото, оглежда помещението, готов да приеме нови поръчки.

Макар че някогашната типична сцена днес може да изглежда малко остаряла, тя не е изчезнала напълно.

pixabaypixabay

БГНЕСБГНЕС

Всъщност, с някои промени (пушенето вече не е разрешено), гръцката таверна е останала почти същата от векове, както и причината за нейното съществуване. Тази причина е виното. Таверната е възникнала като място, където можете да намерите вино, което да пиете на място или да си вземете за вкъщи.

PixabayPixabay

Прародител на таверната е kapileio - малък магазин в древна Атина, където търговецът излагал стоката си, предимно земеделски продукти и вино, на импровизирани сергии, направени от слама. Гръцката дума "taverneion" или "taverna" всъщност произлиза от латинското "taberna", което означава "сергия, навес или колиба". По-късно, по времето на Византия, се появяват магазини за вино. Но именно комбинацията от вино и храна дава окончателния вид на таверната, както я познаваме днес. По време на византийския период този вид заведения за хранене процъфтяват; именно през този период храната започва да се сервира редовно с вино.

pixabaypixabay

Историята на атинските таверни започва през първата половина на XIX в., когато градът е избран за столица на новата независима гръцка държава. В своята чудесна книга "Атинската таверна" (Indiktos Publications, Athens, 2009 г.) писателят Гиоргос Питтас описва как тези заведения започват да функционират като свърталища на работническата класа, която живее в кварталите Метаксуржо, Газохори, Анафиотика и Псири. Именно там се откриват първите атински таверни, които са противовес на ресторантите и хотелите на висшата класа, където благородниците от и около царския двор се забавляват, похапвайки европейски деликатеси, поляти с баварска бира.

pixabaypixabay

За разлика от тях, по-бедните атиняни се насочвали към таверните, за да пият вино от дървени бъчви. Всяка година през септември собствениците на таверни избирали гроздето савватиано - преобладаващият сорт, отглеждан в близкия регион Месогея от древни времена, за да правят рецина - вид вино, ароматизирано с борова смола. Виното се сервирало с някои лесно приготвяни ястия, включително малки пържени рибки или пилешки бутчета, също пържени.

В началото на XX век, с развитието на Атина, менюто на таверните не се ограничава само до няколко пържени ястия, а включва и ястия, изпечени във фурна или приготвени на котлон. Таверните вече могат да се открият във всички работнически квартали в центъра и около него - в Петралона, Вотаникос, Панграти, Метс - и в близост до пазарите и фабриките, където работниците след края на смяната си искат да общуват с колегите си на чаша вино и нещо за хапване.

Не след дълго атинската таверна била открита от интелектуалци, писатели и студенти, които, може би леко подпийнали, обсъждали сериозно въпроси, свързани с културата, езика, любовта и живота. Следващата голяма промяна е пристигането на музиканти, по-специално на китаристи и мандолинисти.

Разгромът на гръцките войски в Турция през 1922 г. довежда в Атина десетки хиляди гръкоезични бежанци, които намират в таверните място, където могат да организират празненствата, които някога са провеждали в загубените си домове. Жените бежанки също идват, придружени от съпрузите си, което предизвиква голям скандал сред консервативното атинско общество, което смята, че мястото на жената е в дома. Благодарение на бежанците в менюто се появяват и традиционни анадолски ястия, като соузукакия (пикантни кюфтета) и мусака.

pixabaypixabay

През междувоенния период редица атински таверни се превръщат в oinomageireia, основно винени таверни, с пълни тенджери със зеленчуци, задушени меса и бобови растения и пържена риба. В такива заведения за хранене можело да има малки групи музиканти, като в този случай те били известни като rebetadika (по името на стила на музиката).