Парите
На първо четене: Бюджет 2026 беше одобрен от ресорната комисия в НС
Financial Tribune
Въпреки неодобрението от страна на работодателските организации, проектозаконът за държавния бюджет за 2026 г. беше гласуван от ресорната комисия в НС.
В някои от критиките си по параметрите на план-сметката бизнесът и синдикатите се оказаха на едно мнение.
„Ръстовете на МРЗ не бива да са обвързани с формула, тук сме на едно мнение с бизнеса“, коментира Любослав Костов от КНСБ.
По думите му проблемите в Бюджет 2026 не са разходите за персонал. По думите му разходите растат с едноцифрено число.
„Спрямо БВП разходите са около 10 на сто“, посочи още той.
„Що се отнася до дълга, 45% от дълга отива за покриване на дефицита“, коментира Костов.
Синдикатите са против да се взема 100% дивидент от държавните предприятия.
„Ако растат цените на петрола всички стоки и услуги ще поскъпват, а реалния доход ще намалява“, посочи Атанас Кацарчев от синдиката на КТ „Подкрепа“.
Той обърна внимание, че не трябва да се замразяват обезщетенията по ДДФЛ.
„Националното сдружение на общините е удовлетворено от посочените параметри за общините в Бюджета за 2026“, посочиха оттам. Те коментираха, че са водили дълги разговори с Министерство на финансите още от февруари месец.
Общините поискаха актуализация на данъчните оценки на имотите и още една година да използват отчисленията по Закона за управление на отпадъците.
„Още една година възможност, при която ние можем да се разпореждаме с отчисленията с решение на Общинските съвети - само за дейности по управление на отпадъците, включително за изчистване на нерегламентирани сметища, без да ги внасяме в Регионалните инспекции по водите. Знаете, че тази дерогация я имаме вече пета година и Общините се отнасят изключително отговорно към разходването на тези средства от такса битови отпадъци“, посочи Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.
Работодателите изразиха сериозни резерви по залаганите приходи от софтуера по продажбите. Те са против и вдигането на максималния осигурителен доход.
Те изразиха надежда, че някои параметри в Бюджета ще бъдат преразгледани между първо и второ четене.
От БНБ коментираха, че дефицитът е на границата.
„Съветът, който даваме винаги, е да не сме отвъд този ръб, а напротив - да положим някакви усилия за повишаване на ефективността, които да резултират в това да имаме по-нисък дефицит, който да отговаря и на икономическото развитие“, коментира подуправителят на Централната банка Петър Чобанов.
Той посочи още, че е очаквал да чуе и от синдикатите и от работодателите как ще се използва влизането в еврозоната. Чобанов припомни, че прякото последствие от това е повишението на кредитния рейтинг на страната ни. Това по думите му може и трябва да бъде използвано за повишението на инвестициите в страната ни.
„Ще подкрепим Бюджет 2026. За разлика от всички останали, го харесваме. Смятаме го за добър бюджет. Не е единствено възможният, защото нищо в нашата сфера не е единствено възможното“, заяви Йордан Цонев от ДПС – Ново начало.
„Искаме да изградим силна държава, а такава се строи върху основата на силна администрация и институции“, посочи той.
„Доходите в публичната сфера трябва да растат, тъй като в тази група попадат учители, лекари, полицаи, както и хора, които работят във въоръжените сили “в много тежка геополитическа обстановка. Трябва да отчитаме желанието за ръст на доходите на всички съсловия. Не бихме подкрепили бюджет, в който има редукция на тези доходи“, допълни Цонев.
„България се е превърнала в данъчен рай на пъпа на Европа“, заяви той, като се позова на мнението на германски икономисти.
„Цялата политика на ЕС е насочена към уеднаквяване на данъците в Съюза“, отбеляза Цонев.
Проектът на държавния бюджет за следващата година беше приет с 13 гласа „за“, 4 гласа „против“ и нито един глас „въздържал се“.
План-сметката пред депутатите представи министърът на финансите Теменужка Петкова. Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г., като брутният вътрешен продукт се очаква да достигне 120,1 млрд. евро.
Заложеният бюджетен дефицит за следващата година е в размер на 3 % от БВП или 3,6 млрд. евро.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Проектът на бюджет предвижда промени в данъчната политика, сред които: увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 процента на 10 процента в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите; продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.; предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили; въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.
Предвижда се увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20 на сто на 25 на сто.) С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г. увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.
Общите разходи по консолидираната фискална програма като дял от БВП са съответно 45,8 процента от БВП през 2026 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета, са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“ със 7,6 процента или 491 млн. евро, увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително; увеличение от 50 процента на 75 процента на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст по чл.53г от КСО, увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5 процента, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство; нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 процента от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт, увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК, увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред. Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).
