Анализи
От Гражданската война в САЩ до днес: Какво разкрива историята за търговската война на Тръмп
Митата са любимият инструмент на Доналд Тръмп за налагане на неговата воля върху света. Той почти обсесивно се придържа към тях: веднага след като Върховният съд ги отменя, той обявява нови – този път срещу целия свят.
Експертите отдавна предупреждават, че митата може да нямат желания ефект. Поглед към историята подкрепя това предположение. Изследователски екип от Northwestern University в Evanston, Илиноис анализира митническата политика на САЩ между 1842 и 2024 г. Те стигат до заключението, че исторически, митата са били вредни за икономиката.
Митата често са идеологически мотивирани
Авторите разграничават политически и икономически мотивирани мита. Те идентифицират 21 политически мотивирани мита, наложени от различни правителства по партизански причини – например идеологическа привързаност към протекционизма или свободната търговия, или за преразпределение. Икономически мотивираните мита са били използвани например за финансиране на държавни разходи по време на война или за стабилизиране на икономиката. До средата на XIX век митата в американската търговска политика са били предимно средство за финансиране на федералния бюджет. Те са били предмет на партийни конфликти: Линкълн и републиканците са въвеждали високи митнически тарифи за защита на индустриализирания север на страната.
От Гражданската война до Голямата депресия
Началото на Американската гражданска война през 1861 г. поставя началото на т.нар. „епоха на протекционизма“ в митническата политика на САЩ. Републиканците под ръководството на Линкълн използват високи мита за финансиране на военните усилия на Севера. След войната митата остават високи – между около 35% и почти 50%, в зависимост от управляващата партия.
В началото на XX век общественото мнение се променя. Появява се критика, че митата защитават големи корпоративни конгломерати и водят до високи потребителски цени. Законът Underwood-Simmons Act по време на президента Удроу Уилсън намалява базовата митническа ставка до малко под 27%. Но това се запазва за кратко. В отговор на Голямата депресия Конгресът приема Smoot-Hawley Tariff Act през 1930 г., който увеличава митата до почти 60%.
След Втората световна война: свободна търговия
Още по време на Втората световна война в САЩ съществуват политически усилия за укрепване на свободната търговия, които се развиват след войната. Значителна роля играе Общото споразумение за митата и търговията . От 1947 г. няколко държави преговарят за търговски мерки в множество кръгове. В резултат на преговорите митата в света спадат до малко под 4%. През 1995 г. възниква Световната търговска организация, която трябваше трайно да закрепи свободната търговия като основа на международния ред.
Търговската политика в ерата на Тръмп
В последните години средните мита върху американския внос дълго време останаха под 2%. Но около 30 години след създаването на СТО Тръмп започна да подкопава основните ѝ принципи. От вторник са в сила мита от 15% върху всички вносни стоки, обосновани със съображения за национална сигурност. Изследването поставя въпроса дали американският президент в крайна сметка не вреди на собствената си икономика. Исторически политически мотивираните мита почти винаги са вредили на икономиката на САЩ. При увеличение с 1 процентен пункт, брутният вътрешен продукт може да се свие с до 0,9%.
Търговският обем намалява – вносът директно с почти 4%, а износът – със закъснение – с почти 2%. Промишленото производство също спада с 1,5%. Цените се колебаят заради митата. По-високите цени на вносните стоки повишават общото ценово равнище с около 0,5%, но намаляващият внос и износ, както и свиващото се производство, могат да неутрализират този ефект.
Ролята на Федералния резерв и ЕС
Макроикономическото въздействие на митата зависи от паричната политика и от ответните мерки на търговските партньори, заяви един от авторите на изследването Диего Канциг. С други думи – степента на щетите за американската икономика зависи от решенията на Федералния резерв и реакцията на Европейския съюз.
Затова Тръмп напоследък критикува по-често председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който се противопоставя на исканите понижения на лихвите. Наскоро той прекрати повишаването на лихвите. Мандатът на Пауъл изтича през май, а за негов наследник се споменава бившият гуверньор Кевин Уорш, който е изразявал готовност за по-ниски лихви.
„Ако централната банка понижи лихвите в отговор на митата, това може да смекчи негативните ефекти върху производството и заетостта. В същото време, чрез стимулиране на търсенето, това може да допринесе и за по-висока инфлация. Обратно, спадът в икономическата активност обикновено е по-голям, ако централната банка приоритизира ограничаването на инфлацията“, казва съавторът на изследването Канциг.
„Търговската базука“ като опция
В Европа също нараства съпротивата срещу новите митнически мерки. ЕС временно спира изпълнението на търговското споразумение. „Споразумението е споразумение. ЕС очаква САЩ да спазват ангажиментите си, както са изложени в съвместната декларация – точно както ЕС изпълнява своите ангажименти“, заяви в прессъобщение Европейската комисия.
За канцлера Фридрих Мерц така наречената „търговска базука“ („trade bazooka“) също е вариант. Това е закон на ЕС, предназначен да противодейства на външен икономически натиск. ЕС може да го използва за въвеждане на ответни мита и ограничения върху вноса и износа. „Ако ЕС отговори с високи ответни мита, това вероятно ще увеличи натиска върху търговията и икономическата активност и от двете страни. Ако общото търсене отслабне, ценовият натиск може да намалее. Следователно ответните мерки могат да задълбочат икономическия спад, като същевременно частично намалят инфлационния натиск, който самите мита могат да създадат“, казва Канциг. „Търговската базука“ е предназначена да бъде крайна мярка в ескалиращ търговски конфликт. „Вярвам, че ще намерим начин да прекратим тези търговски спорове без този инструмент. Но ако е необходимо, аз ще бъда последният човек, който ще каже не“, заяви канцлерът в Берлин.
