От индустрия за милиарди до замиращ занаят: Персийските килими загубиха най-големия си пазар - САЩ

Някога символ на културен престиж, иранските ръчно тъкани килими вече не се продават със същата скорост, както преди, тъй като санкциите тежат върху вече разклатената икономика, а вкусовете на купувачите се променят.

В своя разцвет в началото на 90-те години индустрията носеше повече от 2 милиарда долара приходи от износ, но днес едва достига около 40 милиона — драматичен срив от над 95%.

Възстановяването на санкциите през 2018 г. означаваше, че този древен занаят загуби традиционно най-големия си пазар — САЩ.

„В годините, когато бяха наложени нечовешките и жестоки американски санкции върху сектора на ръчно тъканите килими… ние изгубихме САЩ, купувачът на повече от 70% от иранските ръчно тъкани килими“, каза пред държавната телевизия Захра Камани, ръководител на Националния килимен център на Иран.

През 2017 г., малко преди санкциите да бъдат възобновени, килимите все още се смятаха за един от ключовите непетролни износи на страната, носещ приходи от над 400 милиона долара.

Но според митническата служба на Иран през последната персийска календарна година, завършила през март, износът е бил едва 41,7 милиона долара.

През този период килими са били изнасяни за 55 държави, сред които водещи са Германия, Обединените арабски емирства, Япония и Китай.

Междувременно конкуренти като Индия, Китай, Непал и Пакистан се възползват от възможността, запълвайки празнината на световния пазар.

„Висока цена“

Някои от тези килими дори стигат до Иран, където, според Камани, поне два милиона души, включително жени в селските райони, зависят от производството на килими за препитанието си — понякога изкарвайки само няколко долара на ден.

„Иран внася килими от други държави, като Индия, Турция и Китай. Губим част от вътрешния си пазарен дял заради тези вносни килими“, казва търговецът на килими Хамед Набизаде пред АФП.

Десетилетия наред западни туристи минаваха през Иран и купуваха килими като сувенири или подаръци. Но сега, когато туристическата индустрия също е засегната от предупреждения за пътувания и напрегнати международни отношения, по-малко чужденци посещават страната — което означава и по-малко продажби на килими.

Набизаде добавя, че дори туристите, които все пак идват, „може да не се интересуват от нашата работа, защото потребителските вкусове са се променили“ и „цените са доста високи“.

„Дори за човек, който живее в европейска държава, е донякъде трудно да купи копринен килим за, да кажем, 30 000 или 40 000 долара. Освен това транспортирането на килима е сериозно предизвикателство за туристите“, казва той.

Експертите свързват спада на пазара с комбинация от икономически и политически фактори.

Широките международни санкции са отрязали жизненоважни пазари, а проблемните вътрешни валутни и обменни политики — особено тези, които ограничават връщането на приходите от износ — са подкопали конкурентоспособността.

Допълнително, растящите производствени разходи и слабата държавна подкрепа са притиснали индустрията.

Възраждане на индустрията

Иранските официални лица настояват, че възраждането на индустрията и изкуството на тъкането на килими, датиращо от бронзовата епоха на Персия, е възможно.

„Загубихме някои международни пазари, но се надяваме, че с търговските и валутните закони на страната можем да съживим тази индустрия“, заяви министърът на търговията Мохамад Атабак, цитиран през юни от държавната агенция ИРНА.

„Опитваме се да насърчим и улесним износа за търговците в страната чрез новоподписани споразумения“, добави той.

За Набизаде решението на кризата е да се обърне повече внимание на „сегашните тенденции в интериорния дизайн“.

„Трябва да произвеждаме килими според тези тенденции и да не бъдем прекалено предубедени, че килимът трябва да има същите стари форми и шарки“.

Той посочва още „привличането на онлайн клиенти чрез социални мрежи“ и „създаването на силен бранд за килимите“ като възможни решения.

Но с рухването на националната валута спрямо долара дори вътрешният пазар е застрашен от изчезване.

„Винаги съм искала ръчно тъкани килими за зестрата си и семейството ми ми беше обещало това, но не можаха да си го позволят. Вместо това избрахме фабрични“, заяви Шима, 31-годишна бъдеща булка.

„Това е древна брачна традиция — булката да осигурява килимите за дома“, добави тя, пожелала да запази пълното си име в тайна.

„Обаче много семейства днес избират фабрични килими заради по-ниските им цени, или изобщо не купуват килими, ако са от по-бедните слоеве“.

Сега, когато Иран все повече губи вътрешни клиенти, а глобалните пазари са доминирани от нискобюджетни имитации, персийският килим рискува да се превърне в реликва от една изгубена златна епоха, с наследство, висящо на косъм.