Парите
АИКБ в позиция: Удовлетворени сме, че не се предвиждат кардинални промени в данъчната система
Financial Tribune
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи позиция и свои предложения относно подготвяните промени в данъчните закони. Те са по проектите за промени на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за местните данъци и такси, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за счетоводството.
В позицията се посочва, че АИКБ е удовлетворена, че с настоящите предложения за промени в данъчните закони не се предлагат кардинални промени в данъчната система и принципите на данъчното облагане, не се въвеждат нови данъци и по същество се запазват основните данъчни ставки. Асоциацията обаче изказва недоволство към някои от текстове в предложенията.
АИКБ не приема аргументите за увеличение от 3 до 10 пъти на размерите на санкциите и глобите по глава девета "Административнонаказателни разпоредби" от Закона за счетоводството, пише в позицията.
Асоциацията е против допълнението на чл. 118, ал. 1 от Закона за ДДС, с което се регламентира възможност, когато данъчно задължено лице (ДЗЛ) не регистрира и не отчете извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), получателят да има право да не заплати стойността на доставката или продажбата. Тази мярка за "изсветляване на сивата икономика" ще има в по-голяма степен PR ефект, отколкото фискален. Мярката не дава правна сигурност на получателя на стоката или услугата и ще създаде множество конфликтни ситуации между продавачи и купувачи, твърдят от АИКБ.
Асоциацията не подкрепя удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно в закона за ДДС. Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика чрез намаляване на данъци или данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намалените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5000 лв. купуват "евтини" хляб и брашно, необложени с ДДС.
АИКБ смята, че данъчните ставки по Закона за ДДС трябва да се върнат на нивата преди КОВИД-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет, пише в позицията.
АИКБ смята, че новият чл. 22Ж в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с който се въвежда данъчно облекчение в размер на 0,5 на сто от начисления ДДС, но не повече от 100 лв. месечно за регистрирани фискални и системни бонове от физически лица, няма да постигне целта си. Мярката е неправилно оразмерена и полученото данъчно облекчение не е адекватно на положените усилия за регистриране на фискални бонове, посочват от работодателската организация.
Имайки предвид редицата от ограничения, които поставя чл. 22ж (фискалният или системният бон да е издаден от лице, извършващо определена дейност; да е до 2000 лв.; да не е фактура или към него да има издадена фактура), както и средната стойност на издадените фискални/системни бонове (10-12 лв.) това означава, че за усилието за получаването, съхранението и регистрирането на 1 касова бележка на стойност 12 лв. (2 лв. ДДС) човек ще получи право в края на годината да приспадне от данъчната си основа 0,01 лв., с което ще спести данъчно плащане в размер на 0,001 лв. За да се получи максималния размер на данъчното облекчение - 100 лв. на месец човек трябва да похарчи месечно 120 000 лв. за покупки в брой или 4000 на ден (всеки ден), или 500 лв. на час (всеки час). Това в никакъв случай няма да представлява стимул за потребителите да изискват издаването на фискален или системен бон каквато е целта на разпоредбата, се посочва в документа.
По отношение на предложението за създаване на специална нормативна уредба в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), третираща въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и които водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, в АИКБ смятат, че подобна мярка е трудно приложима в български условия. Ниският размер на санкцията (глоба в размер от 500 до 1000 лв.), която ще се налага при трикратно подаване на невярна информация за едно лице, по-скоро би довела до използването и като инструмент за нелоялна конкуренция и реваншизъм, твърдят в асоциацията.
Ежегодно в НАП постъпват над 5000 сигнала за укрити доходи, от които се назначават около 100-120 ревизии и проверки. От тях се постига допълнителна събираемост на данъчно-осигурителни плащания от около 700 000 лв. или средно около 6000 лв. на ревизия. Под въпрос остава административният капацитет на НАП за обработка и проверка на всички сигнали, както и ефективността от мярката по отношение на разходите и ползите от нея, пишат от АИКБ.
Асоциацията предлага намаляване на размера на законната наказателна лихва на ниво основен лихвен процент (ОЛП) плюс 5 процента (Сега е ОЛП плюс 10 процента).
АИКБ подкрепя предложението за въвеждане на патентен данък за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях, както и промяната в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се цели да се предотвратят случаите на избягване на данъчно облагане. В България тази дейност се разви значително и дава възможности за получаване на високи доходи. В същото време изключването на тези доходи от обхвата на данъчното облагане създава редица възможности за финансови измами и пране на пари, пише в позицията.
