Парите
Бюджет 2023 мина на първо четене в две от трите комисии
Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие на първо четене Законопроектът за държавния бюджет за 2023 г., но той беше отхвърлен от Комисията по икономическа политика
Financial Tribune
Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие на първо четене Законопроектът за държавния бюджет за 2023 г. внесен от МС.
Комисията по икономическа политика обаче го отхвърли.
Йордан Цонев от ДПС определи 3 % дефицит основната цел на бюджета.
„Дискусионен е въпросът дали трябваше да го постигнем в рамките на тези 6 месеца, които ни остават или можехме да направим по – малка крачка и останалата да я предприемем с бюджет 2024 г. Дивидентът, който ще бъде взет от държавните предприятия – дискусионно е дали ще помогне. Не трябва да се остава впечатлението, че се намаляват социалните разходи, това също е дискусионен въпрос. Четвъртият въпрос е за капиталовите разходи и те са свити до онези, които могат да бъдат извършени. Виждам само един буфер и той е при неизпълнение на капиталовите разходи“, каза Цонев и подчерта, че няма как да очакват реформи в бюджета.
„Ние ще се въздържим от предложения бюджет на първо четене на база на дискусионните въпроси, които изброих. Между първо и второ четене може би трябва да помислим дали да се направи крачка назад, дали нещо да се промени относно тези въпроси“, каза още Цонев.
Финансовият министър Асен Василев уточни, че макрорамката не е сменяна спрямо тази на служебния кабинет, махнати са тези разходи, които няма да се случат.
„Иска ми се капиталовите разходи да се инвестират, но различните ведомства и министерства не могат да изпълнят инвестиционната си програма, това е значим фактор причината за икономическия растеж“, каза още Асен Василев.
Относно приходите от БЕХ финансовият министър подчерта, че има уверение, че ще постъпят средства близки до искания 100 % дивидент от 1,588 млрд.
По думите на Василев всъщност МФ е заложило разходи за растеж и в образованието, и в другите сектори, но самите министерства не могат да ги изпълнят и да направят реалните дейности.
„И тази година в МРРБ имаме 2,8 млрд. за строителство и поддръжка на пътища и се надявам този бюджет да бъде използван, а накрая съм сигурен, че ако не се използват, то ще бъде защото министерството не е направил нужните действия по цялата процедура“, каза още той.
Заместник – министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов заяви, че са заложили в бюджета умерен ръст на преките чуждестранни инвестиции от 0,1 % за всяка следваща година.
Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините подчерта, че трябва да бъдат разплатени обезщетения на изборните лица, което се прави веднъж на 4 години, и е в размер на обща стойност 12 млн. лв.
Пламен Димитров, президентът на КНСБ, коментира че издръжката е завишена повече отколкото е необходима, тъй като е с 45 % повече.
„Трябват 168 млн. лв. допълнителни за заплати, 36 млн. за здравеопазване и още над 20 млн. за детско здравеопазване, 7 млн. допълнителни за повишаване 10 % на заплатите в Държавните архиви. Тези допълнителни разходи плюс заплатите на учителите и заложените мерки ще даде шанс общественият сектор да достигне инфлацията“, каза още президентът на КНСБ.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара обясни, че БСК подкрепя по принцип Закона за държавния бюджет.
„Подкрепата е главно поради две причини - заради 3 % дефицит, който ни дава перспектива за членство в Еврозоната и запазването на данъчно – осигурителния модел“, каза още той, след което поясни, че от БСК не очакват големи реформи в рамките на бюджет, който ще действа само няколко месеца.
