Парите
БСК внесе в НС становището си срещу Бюджет 2026
Българската стопанска камара (БСК) внесе в Народното събрание становищата си по проектозаконите за бюджетите на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
В него от БСК потвърждават изразените си досега позиции по трите законопроекта, а именно:
По Закона за Държавния бюджет:
Настояваме за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци за бизнеса и гражданите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните приходи и запазване на покупателната способност на доходите на работещите.
БСК категорично не подкрепя предложеното двукратно увеличение на данъчната ставка за данък „дивидент“ от 5 на сто на 10 на сто.
БСК категорично възразява срещу предложените промени в ЗДДС, предвиждащи търговци, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО), задължително да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП. Настояваме предложените с ПЗР на законопроекта изменения в чл. 118 от ЗДДС да бъдат оттеглени от вносителя!
БСК възразява срещу предложението за въвеждане на задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск. Вместо да се изгражда нова фискална система за проследяване на транспортите, предлагаме да се обмисли интеграция между съществуващата ТОЛ инфраструктура и системите на НАП и Агенция „Митници“.
Възразяваме срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации, без поставяне на каквито и да било критерии. Обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, както и автоматичното административно нарастване на минималната работна заплата, води до устойчив ръст на разходите в бюджета, без той да е обвързан с изисквания за атестация, административна реформа, и промяна в качеството на публичните услуги.
Подкрепяме искането на операторите на ваучери за храна, квотата за ваучери за храна през 2026 г. следва да бъде минимум 920 млн. евро (1,8 млрд. лв.), за да могат да бъдат покрити нуждите на хиляди работодатели и над 835 хил. работещи в цялата страна.
БСК препотвърждава подкрепа си за предложените мерки за оптимизиране на разходи в изразеното от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) становище.
По Закона за бюджет на ДОО:
БСК не подкрепя:
Увеличаване на размера на минималната работна заплата на страната в размер на 620,20 евро, считано от 01.01.2026 г.
Увеличаване на размера на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, считано от 01.01.2026 г., и с още един процентен пункт, считано от 01.01.2028 г.
Увеличение на максималния осигурителен доход от 2352 евро (4600 лв. – ръст от 11,30%)
Запазването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лв.).
Промяната в чл. 50а, ал.1, чл. 53г, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, предвиждаща майката (осиновителката), която не ползва отпуск за бременност и раждане, отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст и допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, или лицето, което ползва такъв отпуск или прекъсне неговото ползване, да получава парично обезщетение в размер 75 на сто от обезщетението, което би получавала, ако ползва този отпуск.
БСК настоява законодателно да бъде въведено задължение като минимум всички промени в пенсионноосигурителното законодателство, водещи до: а) промени в обхвата на осигурените лица; б) осигурителни вноски; в) пенсионната формула, определянето на пенсиите и тяхното осъвременяване, да бъдат задължително придружени от актюерски оценки и разчети.
По Закона за бюджет на НЗОК:
БСК не подкрепя представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
За поредна година изразяваме сериозна тревога, че с предложения проект не се променя философията на бюджета от предходните години, като се запазва структурата на заложените здравноосигурителни плащания.
БСК категорично се противопоставя на предложението в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличаване основните заплати на персонала в лечебни заведения съгласно чл. 80б от Закона за лечебните заведения (нов).
Категорично се противопоставяме на идеята НЗОК и Българският лекарски съюз да договарят разпределението на средства, свързани с определяне на трудови възнаграждения.
Предлагаме: 1. Дейността по евентуално увеличаване на основните заплати да се организира и провежда от Министерството на здравеопазването (МЗ) и неговите структури; 2. Да не се фиксират равнища на минимални работни заплати в закона, а да се даде възможност на МЗ и лечебните заведения да договорят ръстове на фонд работна заплата, съобразно индивидуалното финансово състояние на лечебните заведения, заявяват от БСК.






