Парите
ЕП: бюджетът на ЕС за 2023 г. трябва да се фокусира върху Украйна, енергетиката и пандемията
Членовете на ЕП настояват за бюджет на ЕС за 2023 г., който да компенсира по-ефективно последиците от войната в Украйна и процеса на възстановяване от пандемията.
В сряда Парламентът гласува позицията си относно бюджета на ЕС за 2023 г. Членовете на ЕП отмениха почти всички съкращения, направени от Съвета (за суми над 1.6 милиарда евро), и по този начин възстановиха проектобюджета до равнището, първоначално предложено от Европейската Комисия в съответните бюджетни линии.
В допълнение евродепутатите увеличиха финансирането за следните приоритетни политики:
Последици от войната в Украйна
С общо 853 милиона евро, добавени към проектобюджета на Европейската Комисия, членовете на ЕП увеличиха финансирането за инициативи в подкрепа на младите бежанци чрез програмите „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност, украинските изследователи чрез дейности по програми като „Мария Кюри“ в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и добавиха бюджетни средства по допълнителни програми, включително: хуманитарна помощ с 250 милиона евро, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ с допълнителни 100 милиона евро, Инструмента за управление на границите и визите с 25 милиона евро, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС — Глобална Европа) за южното и източното съседство на ЕС с 162 милиона евро, и Европейския фонд за отбрана и военната мобилност с 80 милиона евро.
Енергетика и климат
С допълнителни 533 милиона евро членовете на ЕП искат да увеличат енергийната независимост на ЕС и да подкрепят гражданите и малките и средни предприятия (МСП) с високите им сметки за енергия, като същевременно подкрепят екологичния преход и биологичното разнообразие. Подкрепяните програми включват: програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване на Европа, който финансира изграждането на висококачествени и устойчиви трансевропейски транспортни и енергийни мрежи, програмата LIFE за опазване на околната среда и действия относно климатичните промени, програмата „Глобални предизвикателства“.
Поуките от пандемията: здравеопазване, по-добра подготвеност, култура и ценности
Членовете на ЕП възстановиха съкращаването на 200 милиона евро от страна на Съвета за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) и добавиха допълнителни 25 милиона евро, тъй като пандемията от COVID-19 все още не е приключила, което води до необходимост от подкрепа за националните здравни системи, за да станат по-устойчиви. Сред другите приоритети са:
В придружаваща резолюция, приета с 421 гласа „за“, 137 гласа „против“ и 82 гласа „въздържал се“, се обобщава позицията на Парламента.
„Днес гласувахме в Парламента за бюджет, който дава приоритет на мира, енергийната сигурност и по-бързото икономическо възстановяване. Когато Русия пада ниско, ние вървим нагоре. Парламентът поиска допълнителни средства в бюджета на ЕС за 2023 г., за да помогне на нашите граждани по време на енергийната криза, за справяне с последиците от войната в Украйна и за съживяване на нашата икономика. Бюджетът на ЕС сам по себе си няма да бъде достатъчен за справяне с мащаба на кризите. Ето защо спешно се нуждаем от преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР)“, заяви Николае Щефънуца (Renew, Румъния), главен докладчик за бюджета на ЕС за 2023 г. (за раздел III — Комисия)
„Бюджетът на другите институции за 2023 г. следва да бъде разумен и да има ясен акцент: киберсигурност. Бюджетът на ЕС трябва ясно да отговори на хибридната заплаха, причинена от агресивната война на Русия“, добави Никлас Хербст (ЕНП, Германия), докладчик по останалите раздели за бюджета.
Следващи стъпки
С това гласуване Парламентът определи общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения за 2023 г. (ангажименти за плащане) на 187.3 милиарда евро, което представлява увеличение с 1.7 милиарда евро в сравнение с проектобюджета, предложен от Европейската Комисия. Той определи общото равнище на бюджетните кредити за плащания на 167.6 милиарда евро.
Гласуването поставя началото на триседмични „помирителни“ разговори със Съвета с цел постигане на споразумение за бюджета за следващата година, което след това трябва да бъде гласувано от Парламента и подписано от неговия председател.