Парите
Фискалните правила на ЕС: Все повече държави се затрудняват да се вместят във финансовата рамка
Financial Tribune
Осем държави-членки, сред които Испания, Унгария и Нидерландия, могат да получат официално предупреждение от Европейската комисия през юни, ако не предприемат допълнителни мерки, за да се съобразят с правилата на ЕС за публичните разходи, съобщава „Евронюз“.
Европейската комисия предупреди, че публичните разходи в страни като Испания, Унгария, Малта и Нидерландия се отклоняват от договорените фискални траектории и рискуват да не съответстват на бюджетните правила на ЕС.
Съгласно настоящата фискална рамка, правителствата на ЕС трябва да поддържат бюджетния си дефицит под 3 % от БВП, а публичния дълг под 60 % от БВП. Комисията трябва да оцени не само бюджета на всяка страна за следващата година, но и дали дългосрочните им планове за дефицита са надеждни.
„Приканваме държавите членки, в които съществуват рискове, да предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на изискванията“, заяви пред репортери в Страсбург европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис. „Това е особено важно за държавите-членки, които са обект на процедура при прекомерен дефицит“.
Предупреждението идва в момент, в който столиците на ЕС получиха по-голяма фискална гъвкавост, за да укрепят отбранителните си способности и да стимулират индустриалните си инвестиции, отчасти в отговор на исканията на президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците да изразходват най-малко 5 % от БВП за отбрана до 2035 г.
Европейските правителства също срещат все по-големи затруднения да спазват фискалните правила на ЕС на фона на нарастващите търговски напрежения със САЩ.
На 18 ноември Европейската комисия публикува най-новата си икономическа прогноза, в която все още се очаква икономиката на ЕС да нарасне с 1,4%, въпреки утрояването на американските мита до 15% върху европейските стоки.
Полша и Испания са основните двигатели на този растеж, като прогнозираните темпове на растеж за 2025 г. са съответно 3,2 % и 2,9 % — далеч пред останалата част от блока. Междувременно трите най-големи икономики в ЕС — Германия, Франция и Италия — едва успяват да отбележат растеж. Растежът на БВП за България се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 г.
Все пак Комисията предупреждава, че средносрочните перспективи за растеж остават несигурни, дори ако икономическият шок от по-високите тарифи е по-малък от първоначално очакваното.
Брюксел отбеляза също, че въз основа на проектобюджетните планове, представени от Хърватия, Литва и Словения, тези страни трябва да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че фискалните им политики за 2026 г. остават в съответствие със средносрочните и дългосрочните ангажименти, договорени с изпълнителния орган на ЕС.
Испания все още не е представила своя проект за бюджет за 2026 г., но заедно с България и Унгария е отбелязана като страна, която рискува да наруши фискалните правила на ЕС поради превишаване на договорените норми за първични нетни разходи.
Засега Комисията просто предупреди тези страни да намалят разходите си през 2026 г. Но ако националните правителства пренебрегнат препоръките да се придържат към плана, Брюксел може да обмисли налагането на глоби по време на следващия преглед на бюджета през пролетта.
Ситуацията в Испания не е уникална. Все по-често преговорите по бюджета се превръщат в точка на конфликт между правителствата и опозиционните партии — тенденция, която се наблюдава и във Франция.
Финландия получи порицание от Европейската комисия
Във вторник Брюксел реши да порицае Финландия за неспазване на бюджетните правила на ЕС — само седмица след като предупреди, че дефицитът на страната ще скочи до 4,5 % от годишния БВП през тази година.
Европейската комисия ще препоръча да се започне „процедура при прекомерен дефицит“ (ППД) срещу Финландия в следващите седмици. Тази стъпка все още се нуждае от одобрение от министрите на финансите на ЕС.
Девет други страни от ЕС – включително Франция, Италия и Полша – вече са обект на ПЧД за превишаване на прага от 3% на дефицита на ЕС, но Брюксел засега не предприема нови стъпки по отношение на тях.
„Дефицитът, надвишаващ 3% от БВП, не може да се обясни изцяло само с увеличението на разходите за отбрана“, заяви Домбровскис пред репортери.
В същото време Домбровскис подчерта, че Комисията трябва да признае „изключителните обстоятелства“ във Финландия. Той заяви, че войната в Русия е подкопала доверието на инвеститорите и потребителите и е забавила развитието на една от най-динамичните икономики в ЕС.
Латвийският комисар добави, че решението на Финландия да затвори сухопътната си граница с Русия, което доведе до рязък спад в туризма, също е оказало негативно влияние върху икономиката.
След обявяването на решението финландският министър на финансите Риика Пура заяви, че скандинавската страна трябва да се съобрази с темпото на корекциите, препоръчани от Съвета. „Следващото правителство ще има много работа по коригирането на публичните финанси. Работата ще продължи през няколко парламентарни мандата.“
Германия едва избегна същата съдба, като активира така наречената „национална клауза за изключение“, за да увеличи разходите си за отбрана през 2025 г.
