Парите
Инфлация и спад на доходите: Страните от Индо-Тихоокеанския регион сега са най-застрашени
С ескалирането на конфликта между Израел и Иран, към който се присъедини и САЩ, цените на петрола се повишават.
Според водещ икономически изследовател, това вероятно ще се отрази на цените на енергията и горивата, цените на хранителните продукти и разходите за инфраструктура и социални програми.
Това означава по-високи цени за потребителите.
За азиатските страни няма реална алтернатива на петрола от страните от Персийския залив, което означава, че нестабилността в този регион вероятно ще окаже натиск на хиляди километри разстояние.
Страните от Индо-Тихоокеанския регион, които разчитат на внос на петрол, ще трябва да харчат повече, но много от тях не разполагат с ресурси да продължат да теглят заеми, без да намалят разходите в други области“, заяви Хоакин Веспиняни, доцент по финанси в Университета на Тасмания.
„За средностатистическия човек... инфлацията ще се увеличи значително, докато доходите може да намалеят. Така че имате двойно удари“, каза той.
Цените вече са се увеличили с 3% след бомбардировките на САЩ над ирански ядрен обект.
Вероятно ли е цените на петрола да се повишат още?
Да, според д-р Веспиняни. В началните етапи на войната между Израел и Иран пазарите реагираха с 5% „рискова премия“, каза той.
„Прогнозите при сценарии с висок риск сочат, че цената на сорта Брент може да надхвърли 100 долара за барел, ако доставките от Иран бъдат прекъснати и стратегическите транспортни маршрути бъдат компрометирани. Ако САЩ се включат по-активно, особено чрез пряко участие или засилени санкции върху износа на ирански суров петрол, може да станем свидетели на значително и продължително покачване на цените на петрола до 2025 г.“
„Въздействието може да бъде много значително“, каза д-р Веспиняни.
„Индия, Индонезия и повечето държави от Югоизточна Азия са силно зависими от вноса на петрол, голяма част от който идва от Близкия изток“, добави той.
Индия внася около 85% от суровия си петрол, Индонезия – около 60%, а Югоизточна Азия – над 70%. Страни като Тайланд, Филипините и Виетнам са силно изложени на ценови увеличения.
„Ако цените се повишат с 10–20 долара за барел за продължителен период, това ще увеличи дефицита по текущата сметка, ще повиши субсидиите за горива и ще доведе до по-широка инфлация“, каза д-р Веспиняни.
В Индия, например, 25% увеличение на световните цени на петрола би повишило разходите за внос на петрол с около 30–40 милиарда долара годишно, което би оказало значителен натиск върху дефицита по текущата сметка, рупията и вътрешната инфлация.
Д-р Веспиняни подчерта, че страните с ограничени финансови възможности и външни уязвимости ще бъдат принудени да избират между контрол на инфлацията, стабилност на валутата и управление на устойчивия дълг.
„[Това] може също да забави икономическия растеж, да намали разполагаемите доходи и да създаде нов натиск върху държавните финанси – особено в икономиките, които все още се възстановяват от Ковид-19 и глобалната инфлация на цените на хранителните продукти“, каза той.
Какво ще се случи, ако Иран блокира Ормузкия проток?
Иран одобри мярка за затваряне на Ормузкия проток, която все още се нуждае от одобрение от Върховния съвет за национална сигурност, орган, ръководен от назначен от Али Хаменеи.
Мярката се счита за най-ефективната заплаха на Иран да нанесе удар на Запада.
Ормузкият проток е най-критичният петролен проток в света – през него преминава около 20 % от световния петролен поток. Анализаторите са единодушни, че ако Иран блокира или значително ограничи корабоплаването, незабавният резултат ще бъде сериозен шок в доставките.
Цената на суровия петрол може да скочи значително над 90–105 долара за барел в зависимост от продължителността и тежестта на блокадата, обясни д-р Веспиняни.
„Индия, Индонезия и повечето страни от Югоизточна Азия ще бъдат сред най-тежко засегнатите поради географската си близост и търговските си връзки с производителите от Персийския залив“, каза той.
„Рафинериите в тези страни ще се сблъскат със забавяния, по-високи транспортни и застрахователни разходи и в крайна сметка ще бъдат принудени да прехвърлят разходите на потребителите“, добави експертът.
Всяко ограничаване на доставките на петрол ще означава „по-високи разходи за гориво, електроенергия и транспорт, което ще се отрази на цените на хранителните продукти и производството“.
Има ли алтернативи на петрола от Близкия изток?
„Няма непосредствени краткосрочни алтернативи, които да компенсират напълно сериозното прекъсване на доставките“, каза д-р Веспиняни.
Той добави, че стратегическите резерви могат да осигурят известна „буферна зона“, но те са относително малки и биха покрили само няколко седмици от търсенето.
