Парите
Инфлацията в еврозоната спада до 5,5% през юни
Financial Tribune
Инфлацията в еврозоната достигна 5,5% през юни, според предварителните данни. Нивото, което достига е по-ниско от прогнозираното от анализатори. Спадът е трети пореден месец. Въпреки това обаче, основната инфлация, в която се включват енергията и храните, остава упорито висока, като се повишава до 5,4% на месчна база.
По отношение на основните компоненти на инфлацията в еврозоната, храните, алкохолът и тютюневите изделия се очаква да имат най-висок годишен темп на поскъпване през юни (11,7 на сто в сравнение с 12,5 на сто през май), следвани от неенергийните промишлени стоки (5,5 на сто в сравнение с 5,8 процента през май), услугите (5,4 на сто спрямо 5,0 процента през май) и енергията (-5,6 на сто след -1,8 на сто през май).
На месечна база прогнозната инфлация е 0,3 на сто за юни спрямо май.
Базовата инфлация, в която не влизат цените на енергоресурсите и храните и която Европейската централна банка (ЕЦБ) приема като по-добър измерител на основната тенденция, намаля незначително до 6,8 на сто през юни на годишна база от 6,9 на сто през май. Това е далеч от устойчивия спад, който ЕЦБ иска да види, посочва Ройтерс.
Словакия е единствената страна в еврозоната, която продължава да отчита двуцифрена инфлация (11,3 на сто) на годишна база. Най-ниска е инфлацията в Люксембург (1 на сто).
Фирмите, които продават услуги вместо стоки - огромна част от икономиката, включваща от почистване на офиси до подстригване и медицински грижи - повишиха цените си. Хотелиерите и авиокомпаниите налагат по-високи такси на пътуващите през лятото, а работниците настояват за увеличение на заплатите, за да компенсират загубената си покупателна способност.
Повишаването на основния лихвен процент на ЕЦБ оскъпява заемите за покупка на жилища и автомобили, както и разходите на предприятията за придобиване на нови офис сгради и фабрично оборудване. Това намалява търсенето и води до понижаване на ценовите равнища.
Едно от очевидните въздействия е при жилищата, където цените започват да спадат след продължилото години покачване в цяла Европа, тъй като купувачите на жилища избягват да искат ипотечни кредити. Тези, на които се налага да рефинансират жилищните си кредити, също са изправени пред перспективата да плащат с хиляди повече, отколкото преди.
Макар че инфлацията спадна бързо, когато първите увеличения на лихвените проценти влязоха в сила, преминаването на последната отсечка до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, предупреждават централните банкери.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива, отколкото се очакваше. На годишната конференция на банката за политиките в Синтра, Португалия, тя се присъедини към председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл и управителя на Английската централна банка Андрю Бейли, като даде да се разбере, че лихвите ще се повишат и ще останат там толкова дълго, колкото е необходимо.
ЕЦБ е повишила лихвените проценти осем поредни пъти от - 0,5% до 3,5%. Лагард заяви, че Съветът за определяне на лихвените проценти на банката вероятно ще ги повиши поне още веднъж на заседанието си на 27 юли, докато някои членове посочиха, че лихвите може да продължат да се повишават и след това.
