Парите
КНСБ: 1 394 лв. са нужни за издръжка на човек, за тричленно семейство – 2 509 лв.
Нетният месечен доход за издръжка нараства с 3,1% на месечна база, а на годишна база – 14,6%, тоест сумата за издръжка на 1 работещ, сам живеещ, е 1394 лв., заяви Пламен Димитров
Financial Tribune
Заплатата за издръжка за един работещ е 1 394 лв., 2 509 лв. са нужни за издръжката на тричленно семейство. На годишна база хранителните стоки нарастват с 21,1%. Заради голямото увеличение на цените на хранителните продукти расте и заплатата за издръжка. Това стана ясно от проучване на КНСБ относно наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка от март 2023 година.
„Нетният месечен доход за издръжка нараства с 3,1% на месечна база, а на годишна база – 14,6%, тоест сумата за издръжка на 1 работещ, сам живеещ, е 1394 лв., каза Пламен Димитров, председателят на КНСБ.
Димитров уточни, че за едногодишен период от време нарастват с 320 лв. нужните нетни приходи за тричленно семейство, и с 178 лв. за един човек.
„Близо 1 796 лв. трябва да е брутната заплата на самостоятелно живеещ и работещ българин, за да може нетният му размер да бъде 1396 лв. При тричленно семейство брутната заплата на всеки един работещ от семейството трябва да бъде 1 617лв. Нарастването на заплатата за издръжка от 1 216 лв. расте на 1 396 лв. за една година", каза още Пламен Димитров.
Виолета Иванова, заместник – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, уточни, че на повече от 2/3 от работещите не достигат заплатата за издръжка и, че въпреки че имаме увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), тя продължава да бъде 43% от заплатата за издръжка.
„Наблюдава се намаления на цените на петрола, енергоносителите за бизнеса, на природния газ, въпреки това тези намаления не се усещат при крайния потребител", отбеляза още експертът и уточни, че са се предприели мерки, но те нямат силно отражение върху намалението на цените за крайните потребители.
„Цените на тока за бизнеса отчитат още намаления, през март месец осреднените цени на тока за бизнеса отчитат спад с 56% и достига 212 лв. за мегаватчас, при 487 лв. през същия период през 2022 г. Цените остават на високи нива и пораждат несигурност, въпреки отчетения спад надолу", каза още Иванова.
Тя обясни, че цените на хранителните продукти остават на високи нива – забелязва се увеличение с 23,1%.
„На годишна база хранителните стоки нарастват с 21,1%, при нехранителните стоки има увеличение с 10,7%. Заради голямото увеличение на цените на хранителните продукти расте и заплатата за издръжка", поясни Виолета Иванова. От хранителните продукти цените на яйцата нарастват с 66% на годишна база, на зеленчуците с 18,2%, като цената на лука нараства с 40%. При захарта и захарните изделия на годишна база цените нарастват с 26,8%, като при шоколадовите изделия се забелязва между 5,3% и 11% увеличение на месечна база. При сиренето увеличението на годишна база е цели 54,3%. При месото – 23,1% увеличение отново на годишна база, при хляба има увеличение с 18,7%, а цените на услугите в заведенията за обществено хранене поскъпват с 22% на годишна база", каза още Виолета Иванова.
Любослав Костов, експерт в КНСБ, подчерта, че на годишна база (март 2023г. – март 2022 г.) цената на прясното мляко нараства с 47,9%, на сиренето за кг. – с 34,2%, на захарта за кг. с 67,4%, на киселото мляко 3,6% масленост – нарастване с 30,7%, а при яйцата увеличението е 95,3%.
„По отношение на общата стойност на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки по държави, се вижда, че в Испания хората могат да купят продукти от потребителската кошница със своята минимална работна заплата 23 пъти, Франция 26 пъти, Хърватия 11 пъти, Холандия – 28 пъти, Германия 32 пъти, Румъния – 11 пъти, докато в България хората с минимална работна заплата могат да закупят 20-те жизнено важни стоки от малката потребителска кошница само 7 пъти", обясни експертът. Любослав Костов представи и данни за изтеглени спестявания средно на лице от домакинството, от което става ясно, че през 2022г. изтеглените спестявания нарастват с 2,4 пъти спрямо 2013г.
Пламен Димитров подчерта, че ние виждаме изпреварващ ръст на цените на 20-те жизнено важни продукти в малката потребителска кошница – 25,9% увеличение, докато заплатата за издръжка едва с 15%.
„Повече от 2/3 от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка, за едногодишен период темпът на нарастване на средната работна заплата (СРЗ) от 13,1% изостава то средногодишната инфлация – 15,3%. Реално СРЗ за страната спада с 1,5 %, за обществен сектор спада с 5,8%, в частния сектор се задържа. Минималната работна заплата (МРЗ) нараства на годишна база с 14,6%. При тази динамика и липса на политика по доходите, както и неефективното секторно КТД в частния сектор и особено в услугите, работещите реално обедняват", каза председателят на КНСБ.
От синдикалната организация настояват за приемане на Закон за държавния бюджет за 2023г., втора актуализация на МРЗ и достигането до размер 850 лв., въвеждане на необлагаем минимум, в средносрочен период достигане на равнища на МРЗ = ЗИ (Заплата за издръжка), възможно най-бързото транспортиране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК, догонващ ръст на доходите, който да компенсира натрупаната двугодишна инфлация за периода 2021- 2022г., както и ръст минимум от 10% за 2023г. на всички заплати.
