Парите
Кузман Илиев: Бюджетът е стряскащ, показва надробеното от предходните управляващи
Като че ли има някаква многоходова комбинация, в която служебният кабинет повдига топката на двете големи коалиции (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) да намерят заедно някакво решение, да покажат, че са национално отговорни, защото бюджетът така както е направен е много стряскащ. Той показва една реална картина на всичко, което са надробили предходните управляващи в последните три-четири парламента, защото де факто нямаше кабинети. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики (СИПП) Кузман Илиев.
„Ситуацията е шокираща - 12 млрд. лв. дефицит е нещо наистина много плашещо. То ни отдалечава не просто от еврозоната, а застрашава финансовата стабилност, която е много важна за страна като нас във валутен борд. Тук се дава шанс на двете големи формации да проявят държавническо чувство и да постигнат един бюджет, който да изглежда стабилен. Постигнат ли едно такова съгласие, пътят за някаква политическа комуникация и хващане за ръка е отворен“, добави Илиев.
Според него, картината от тези 12 млрд. лв. и 6,4% дефицит е реалистичната картина на това, което е направено в законите.
„Ако се приложи бюджетът така както трябва да се спазят законите, това е картината. Факт е, че има много сланинка, която може да бъде отрязана. И служебният кабинет го знае, знае го и мнозинството, което в някакъв смисъл се оформя поне чисто оперативно на терен между двете големи коалиции“, отбеляза Илиев.
Той уточни, че капиталовата програма е доста раздута, а реално почти никога тя не се случва в тези размери, които сега са заложени.
„Де факто тя е с 80% нагоре, разбира се там има много какво да се оптимизира. Дивидентът, който държавните компании могат да върнат в хазната, може да бъде по-голям. Най-хубавото обаче, което от дискусията в гражданското общество от експертите, като че ли се налага е, че не трябва панически да се вдигат данъци, защото служебният кабинет подходи в този смисъл безотговорно“, смята икономистът.
Илиев посочи, че решението, което служебният кабинет е дал за запълване на дупката „е видите ли трябва задължително да се вдигнат някакви данъци, да се направи конфискационен де факто данък свръхпечалба, но най-вероятно обаче мерките, които касаят приключване на данъчните облекчения ще се случат, т.е. дупката ще бъде запълнена по един такъв начин“.
„Има много възможности за това дефицитът не просто да е 3%, а дори според мен да го няма. Това е отговорното, което трябва да се направи и когато някой каже ама как, ама защо, откъде да се реже - абсолютно навсякъде, откъдето има неефективност. Ние тръгваме по един много опасен път и това е пътят на устойчивото задлъжняване. Сега сме на 25% дълг спрямо БВП, до две години ще сме на 35%. Ние задлъжняваме с много бързи темпове, при застаряващо население с отрицателна демография, с естествен отрицателен демографски прираст и граждани, които са склонни да емигрират, да бягат от България. В бюджета това много ясно се изразява като виждаме, че 50% от пенсиите ще се плащат от данъци. Просто в един момент с тази отрицателна демография, ние ще плащаме пенсиите не от осигуровки, а от данъци и трябва да вдигаме данъците“, подчерта той.
Според него, служебният кабинет иска да покаже, че не е политически обвързан и че той няма възможност да се ангажира с големи политики, като например да направи някакви реформи в администрацията - да ореже администрация, която не работи.
„Бюджетът е изражение на политиките и на визията на някакво управленско ядро, независимо дали е коалиция или някакъв друг формат. В момента в България никой, абсолютно никой не иска да си признае, че управлява кораба, защото водите са бурни, защото полека лека се усетиха българските политици и си дадоха сметка, че залогът тук не е просто кой ще води бащина дружина, а това, че влизаме в окото на сериозни предизвикателства пред световната икономика“, категоричен е той.
Икономистът уточни, че инфлацията ще бъде тук и няма да изчезне.
„Тя се забавя, но нея я има. Цените продължават да растат, просто растат с по-бавен темп. Много е важно инфлацията да спадне така, че да не е много тежък и лош феномен именно за най-бедните хора“, каза той и уточни, че в порядъка на 10%-14% тя продължава да бъде изключително висока и практически е исторически висока.
Илиев обясни, че негативите на високата инфлация се усещат от най-бедните хора, а от бизнеса се усеща като несигурност.
„Това, което БНБ направи с покачването на задължителните минимални резерви с 2% пункта е нещо разумно, но се притеснявам, че е закъсняло, защото ние вдигаме лихвите доста по-бавно от Еврозоната, да не говорим от САЩ“, смята икономистът. Според него във времето при нас са се акумулирали грешки, които в един момент ще се появят и изведнъж рязко ще се наложи да станем фискално консервативни.