Парите
Петкова: Готови сме с приходните и разходните мерки по Бюджет 2025, той ще бъде представен до 31 октомври
Financial Tribune
Готови сме с приходни и разходни мерки, както по средносрочния фискално структурен план, така и по отношение на Бюджет 2025, които предстои да обсъдим с парламентарно представените партии в НС. Категорично мога да заявя, че имаме готовност с държавния бюджет, който предвижда дефицит от 3% и ще бъде приет от МС и представен спрямо утвърдения срок - 31 октомври. Това коментира по време на брифинг за медиите в МФ служебният ресорен министър Людмила Петкова.
„Република България следва да изготви своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Той трябва да включва националните политики и насоки за икономическо развитие, както и необходимите инвестиции и реформи за постигането на тези политики, съобразявайки се със заложените инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост и проектите по европейските фондове. Изготвянето на Плана оказва пряко влияние върху изготвянето на бюджета", обясни Петкова.
Съгласно предварителния график, средносрочният фискално-структурен план за четиригодишния период и Законът за бюджета за 2025 г. следва да бъдат одобрени от МС до 31-ви октомври 2024 година", допълни тя,
„Служебното правителство изразява готовност за обсъждане с политическите партии, работодателите и синдикатите за намирането на най-добрите решения за България", добави тя.
По думите на Петкова при изготвянето на средносрочния фискално-структурен план за 2025 -2028 година възникват няколко въпроса.
„Първо считаме, че той не трябва да бъде разработен от служебното правителство, тъй като то не трябва да определя перспективите за икономическо развитие на страната за следващите 4 години. В тази връзка има две решения: или този план да бъде изготвен от редовно правителство или ключовите точки от него да бъдат обсъдени с парламентарно представените партии.“, коментира тя.
Петкова отново потвърди, че до края на месец ноември или най-късно до декември страната ни ще изпълни последния критерий за приемането ни в еврозоната, а именно нивото на инфлация.
„Предстои да изискаме конвергентен доклад“, категорична е Петкова.
Според данните от анализ на публичните приходи и разходи за периода 2022-2024 година има тенденция за нарастване на разходите. По думите на Петкова данъчно-осигурителните приходи бележат един траен годишен ръст от около 5-6 млрд. лева, въпреки приетите намалени ставки за определени стоки и услуги, но по отношение на неданъчните приходи (такси, концесии и дивиденти) се наблюдава един спад.
По отношение на разходите обаче се наблюдава тенденция на значителен ръст на разходите. Като най-високо е увеличението при разходите за персонал, разходите за социалноосигурителни плащания, в това число пенсиите и разходите за издръжка.
„Разходите за персонал от 14,6 млрд. лева през 2022 г., нарастват до 18 млрд. лева за 2024 г. и това е по план, не по отчетни данни“, обясни Петкова.
Социалноосигурителните плащания, сред които и разходи за пенсии, пък са скочили от 25,7 млрд. лева през 2022 година до 34,9 млрд. лева през 2024 година.
„Изводът, които може да се направи от анализа е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпът на нарастване на приходите, включителни приходите от (Националния план за възстановяване и устойчивост) НПВУ.", обясни Петкова, подчертавайки, че целта на този анализ няма никакъв политически елемент.
„Тази тенденция за изпреварващо увеличение на разходите се очаква и за 2025 година, като се засилва с допълнителен ефект в резултат на приети законодателни промени за увеличаване на разходите за персонал в определени сфери, от прилагане на социални политики, както и от някои решения на НС“, коментира още Петкова.
Тя увери, че не се предвижда рязане на разходи или вдигане на данъци, а по-скоро се мисли в посока за потенциална мярка за преразпределяне на приходи и разходи.
„Целта на този анализ е да се обърне внимание на факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, за да се набележат мерки, които да допринесат за инвестиции при спазване на фискалната устойчивост ", обясни Петкова.
Тя отново алармира, че България е единствената държава, която не е представили промените по НПВУ и по REPowerEU и призова да бъде даден мандат на служебното правителство, за да довърши преговорите по НПВУ, тъй като страната рискува да изгуби милиарди левове.
По тази линия Петкова отбеляза, че възниква невъзможност за формулиране на реформи и инвестиции, които да бъдат включени в средносрочния фискално-структурен план.
„Освен това днес по време на КСНС беше поставен въпросът за увеличаването на разходите за отбрана и сигурност в размер на 2,5 % от БВП, както и други разходи свързани с модернизацията на българската армия. Всичко това налага задължително обсъждане на политиките и насоките за икономическо развитие с политическите партии, за да се предвидят и необходимите реформи и инвестиции“, коментира още тя.
„Искам да се обърна към политическите партии да се организира дебат в НС да се предостави мандат на служебното правителство да довърши преговорите с ЕС, тъй като средствата които ще загуби България са в размер на милиарди лева", каза още тя.
