Парите
Недостиг на кадри: Родният бизнес търси персонал от Индия, Киргизстан и Узбекистан
Заплатите в хотелиерския и ресторантньорския бранш започват от 1200-1500 лева нето, като работодателите допълнително осигуряват изхранване и напитки на служителите си, но български работници няма, отчитат от сектора
Financial Tribune
Родният бизнес ще наема персонал от Индия. Една от позициите, която ще заемат е тази на барманите заради намаляващия интерес на българите към професията и туристическия сектор като цяло. В същото време обаче, от ресторантьорския бизнес се оплакват, че наемането на персонал от трети страни не удовлетворява напълно техните изисквания.
Персоналът тази година в много от заведенията в страната ще преобладава предимно от страни като Турция, Узбекистан, Индия и Киргизстан. Причината – отново липса на достатъчно и добре подготвени кадри, казват ресторантьори, предава БНТ.
„Те са с работни визи за 3 и 6 месеца. На един работник, колкото и да е кадърен, му трябват поне две седмици до месец докато се справи. Реално ние можем да го ползваме същото това лице два месеца. И той трябва да се прибере, съответно отново пак да дойде. Определено не е от най-добрите варианти вноса на работна ръка от тази гледна точка“, каза Васил Димитров – зам.-председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в Благоевград.
Проблемът със заплащането вече не е фактор в обслужващия сектор, смятат собственици на заведения, тъй като заплатите започват от 1200-1500 лева чисти пари. Отделно работодателите осигуряват изхранване и напитки. Въпреки това, български работници няма.
„Един готвач може да излезе от 3000 до 4000 лева на месец. Като там вече са според зависи какви часове се работи. По колко часа на ден, колко дни в месеца почивни. Тук е момента, че българите същите пари могат да ги взимат, стига да им се работи. Уви, ние търсим чужденци“, каза още Васил Димитров.
Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост е единственото училище в Благоевград, което подготвя кадри в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. Кадрите, които излизат от там обаче не достигат. Александър Бързачаки е все още ученик, но от скоро работи в заведение в Симитли:
„Бих отишъл в чужбина, за да натрупам достатъчно опит и бих приложил наученото там - тук, в България, за да може да се развие този бизнес.“
Според Александър професиите в сферата на ресторантьорството трябва да станат привлекателни за младите хора, за да имат те желание да ги практикуват. Затова важно значение имат заплатата и отношението, както на собствениците на заведения, така и на клиентите.
