Очаквано: България не е готова за въвеждане на еврото от 2025 г.

България не отговоря на критериите за приемане на еврото, съобщи Европейската комисия в доклада за конвергенцията, публикуван днес.

"В контекста на своята оценка на правната съвместимост и на изпълнението на критериите за конвергенция, като взе предвид съответните допълнителни фактори, Комисията счита, че България не отговаря на условията за приемане на еврото", се посочва в документа.

1. България не изпълнява критерия за ценова стабилност.

Средният темп на инфлация в България през 12-те месеца до май 2024 г. е 5,1%, което е над референтната стойност от 4,1%. Комисията прогнозира, че през следващите месеци той ще остане малко над референтната стойност, но се очаква разликата да се заличи до края на 2024 г. или в началото на 2025 г.

2. Страната ни изпълнява критерия за публичните финанси.

България не е предмет на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът по консолидирания държавен бюджет намаля с 1,1 процентни пункта до 2,9% от БВП през 2022 г. и се сви още повече до 1,9% от БВП през 2023 г.

3. София отговаря на критерия за обменния курс.

България влезе в ERM II на 10 юли 2020 г. и към момента на приемане на настоящия доклад участва в механизма от почти 4 години.

4. Изпълнен е и критерия за конвергенция по дългосрочните лихвени проценти.

Средният дългосрочен лихвен процент през 12-те месеца до май 2024 г. е 4,0%, което е под референтната стойност от 5,5%. От нисък лихвен процент в началото на 2022 г., досега дългосрочният лихвен процент се увеличава постепенно.

България се присъедини към ERM II със съществуващия валутен борд като едностранен ангажимент през юли 2020 г. Това споразумение за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти, поети от българските власти. В момента България работи за изпълнение на тези политически ангажименти, включително чрез укрепване на своята рамка за борба с изпирането на пари, посочват от ЕЦБ.

Планът за възстановяване и устойчивост на България  включва мерки за справяне с редица структурни проблеми предизвикателства, в синергия с други фондове на ЕС, включително фондовете на политиката на сближаване, за стимулиране на нейната конкурентоспособност и стимулиране на устойчив растеж, както и за намаляване на териториалното и социално ниво на страната несъответствия. Финансирането предоставя на България 5,7 милиарда евро безвъзмездни средства за периода 2021-2026 г.

България е подала две искания за плащане, което води до общо изплащане на 1,37 милиарда евро на 16 декември 2022 г. Изпълнението на българския ПВУ е изправено пред значителни закъснения. България тепърва трябва да осъществи големи реформи и инвестиции за декарбонизацията на енергийния сектор като ключови реформи в бизнес средата в областта на върховенството на закона, антикорупцията, управлението на държавата собствени предприятия и обществени поръчки.

Освен това кохезионната политика предоставя на България 10,7 млрд. евро за периода 2021-2027 г. Кохезия политическото финансиране има за цел по-специално да подпомогне допълнително конкурентоспособността на България, зеления преход, включително енергийна независимост, справедлив преход и устойчивост на изменението на климата, както и нагоре социална конвергенция, включително чрез справяне с недостига на работна ръка, по-нататъшно развитие на образователните и системи за обучение и да ги направи по-приобщаващи за групите в неравностойно положение. България направи напредък в прилагането на политиката на сближаване, но остават предизвикателства, се посочва още в доклада.

Докладът разглежда готовността на още пет държави, които имат правното задължение да се присъединят към еврозоната - Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Комисията уточнява, че никоя от посочените държави не е готова за въвеждане на еврото, както и че само България отговаря на всички изисквания без едно.

В съобщение на ЕК са цитирани данни от обществено проучване от миналия месец, според които 49 на сто от българите подкрепят присъединяването към еврозоната, 71 на сто очакват това да се случи в близките пет години, 64 на сто предвиждат въвеждането на еврото да доведе до повишаване на цените, а 44 на сто имат очакване за положително въздействие от премахването на лева.

Комисията допълва, че тези доклади служат на Съвета на ЕС при взимането на решение за разширяване на еврозоната. Припомня се, че Европейската централна банка издава успоредно свой доклад по същата тема.

Обновява се, очаквайте подробности!