Парите
Годишната инфлация в ЕС се забавя до 3,1%, в България до 5,5%
Financial Tribune
Инфлацията в Европейския съюз се е понижила през ноември до 3,1% на годишна база, а в еврозоната до 2,4%, съобщи европейската статистическа служба Евростат.
Годишната потребителска инфлация в еврозоната е най-ниската от юли 2021 г., като се е понижила през ноември с 0,6% спрямо предния месец.
Годишната хармонизирана инфлация в България се е понижила от 5,9 през октомври до 5,5 на сто през ноември, въпреки увеличението от 0,2 на сто спрямо предния месец. В 6 /шест/ държави-членки на ЕС има по-висока инфлация.
В целия блок индексът на потребителските цени (CPI) се е понижил през ноември с 0,4%, докато инфлацията на годишна база се е забавила до 3,1%. За сравнение през октомври 2022 г. е отчетена инфлация от 11,5 на сто.
В еврозоната увеличението на потребителските цени се забавя за седми пореден месец, след ръста от 2,9% през октомври на годишна база, показват данните.
Цената на енергията пада с 11,5% миналия месец спрямо предходната година, което е леко ускорение от спада от 11,2% през октомври.
Цените на храните нарастват с по-бавен темп, 6,9%, на годишна база, спад от 7,4% през предходния месец.
Годишната потребителска инфлация в ЕС се понижава от 3,6% през октомври до 3,1% към ноември.
Най-ниските годишни нива са в Белгия (-0,8%), Дания (0,3%) и Италия (0,6%), докато най-високите са в Чехия (8%), Унгария (7,7%) и Словакия и Румъния (и двете по 6,9%).
На месечна база индексът на потребителските цени в еврозоната падна по-бързо от първоначално очакваните 0,6%.
Цените на енергията падат с 2,2% на месечна база през ноември, докато цените на храните са се повишили с 0,3%.
През декември обаче инфлацията вероятно ще се повиши поради възходящия базов ефект на цената на енергията, заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагардпо на пресконференция след последното за годината решение на ЕЦБ по паричната политика. През 2024 г. централната банка очаква инфлацията да спада по-бавно поради по-нататъшни възходящи базови ефекти и постепенното преустановяване на предишни фискални мерки, целящи ограничаване на последиците от шока в цените на енергията, добави Лагард.
