Парите
Петкова потвърди: Дупка от 18 млрд. лева в бюджета има
Тя се формира при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 млрд. лева и общ размер на разходите от 99.6 млрд. лева
Financial Tribune
„Последните три години е имало абсолютно неразумна политика по отношение на публичните финанси на страната. Казвам го с ясното съзнание, че мога да засегна някой колега, но това са фактите“. Това заяви по време на изслушване в НС финансовият министър Теменужка Петкова.
„Сега сме изправени пред голямо предизвикателство. Ние ще продължим, разбира се, да работим за това да предложим Закон за държавния бюджет за 2025 г. с дефицит до 3%“
По думите на Петкова обаче задачата е изключително трудна.
Анализът на данните и оценката на приходите и разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2022-2024 г. показват следното: Приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП от 38,5% от БВП през 2022 г. на 35,7% от БВП през 2024 г. или 2,8% от БВП (5,6 млрд. лв.).
За анализирания период данъчно-осигурителните приходи са нараснали от 46,8 млрд. лв. за 2022 г. на 58,7 млрд. лв. за 2024 г. което представлява ръст от 11,9 млрд. лв. или средногодишен ръст от около 6,0 млрд. лв. в резултат на икономическия ръст и мерки за повишаване на събираемостта на приходите, като се запазва относителния дял от БВП (между 28-29% от БВП).
По отношение на неданъчните приходи влияние оказват и фактори с еднократен и неустойчив характер, като например 5,0 млрд. лв. целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитовите крайни потребители на електрическа енергия през 2022 г., изплащане на междинен дивидент от БЕХ през 2023 г. в размер на 800 млн. лв., вместо през 2024 г., и други подобни действия, които са предприемани, обясни Петкова.
По отношение на помощите и даренията анализът показва, че планираните приходи са в по-голям размер, в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се наблюдава за 2023 г. и 2024 г. и основно се дължи на планирани в бюджета, но непостъпили траншове по Националния план за възстановяване и устойчивост.
„Тук е важно да отбележим защо се е получило това. Следва да бъде ясно, че подаденото искане за второто плащане през месец октомври 2023 г. е направено с ясното разбиране, че не са потвърдени от Комисията като изпълнени в рамките на неформалния диалог предвидените ключови реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост и вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро или 1,3 млрд. лева е била голяма. Тоест имало е яснота, че тези приходи са несигурни и вероятността те да не постъпят е голяма“, обясни Петкова.
По думите ѝ разходите по КФП през анализирания период нарастват от 66,1 млрд. лв. през 2022 г. на 78,1 млрд. лв. за 2024 г., а като относителен дял от БВП се запазват за този период.
Най-висок ръст се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии.
Разходите за персонал нарастват от 14,6 млрд. лв. през 2022 г. на 20,2 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 5,6 млрд. лв.
Разходите за издръжка нарастват минимално от 7,1 млрд. лв. през 2022 г. на 7,5 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 0,4 млрд. лв.
Разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии нарастват от 25,5 млрд. лв. през 2022 г. на 34,4 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 8,9 млрд. лв. От тях пенсии от 15,7 млрд. лв. през 2022 г. на 21,8 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 6,1 млрд. лв.
Капиталовите разходите нарастват от 5,6 млрд. лв. през 2022 г. на 6,7 млрд. лв. за 2024 г., или ръст от 1,1 млрд. лв.
Петкова припомни, че през м. октомври 2024 г. е бил разработен от Министерството на финансите базов вариант на проект на Закон за държавния бюджет за 2025 година при действащи политики и действащо законодателство, без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджет искания за допълнителни разходи.
„Тук е важно да уточним, че това са разходите, които са залегнали в бюджета, без да са взети предвид исканията на министерствата и на първостепенните разпоредители с бюджетен кредит“, обясни министърът на финансите.
Какво показват данните?
Цитираните от Петкова данни показват, че още тогава екипът на Министерство на финансите е изразил становище, че се очертава дефицит по консолидираната фискална програма при базов вариант на бюджет в размер на 18.1 млрд. лева, който се формира при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81,5 милиарда лева и общ размер на разходите от 99.6 млрд. лева, припомни Петкова, като също така подчерта, че Министерството на финансите алармира и прави предложение и набелязва необходимостта, за да се постигне дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт и да спазим Закона за публичните финанси, от приходни и разходни мерки за около 11,9 млрд. лева.
„Надявам се тук да изяснихме въпроса с така наречената дупка от 18 млрд“, каза Петкова и допълни, че тя се формира на база приходи и разходи, като разходите не включват заявките на министерствата и ведомствата.
„Ако тук искаме да кажем, че някой е надул тези разходи, не, те изобщо не са взети предвид. Така че, колеги, така се формира тази дупка в бюджета от 18 милиарда и за нея алармират колегите от Министерството на финансите още от времето на служебното правителство. За съжаление, към настоящия момент ситуацията е аналогична, но за нея по-нататък“.
Относно приходите
Петкова обясни, че приходите и помощите за 2025 г. са оценени на 81,5 млрд. лв. или номинален ръст от 6,2 млрд. лв. в сравнение с програмата за 2024 г. или ръст от 8,3 на сто.
„Тук пак говорим за приходите в рамките на базовия проект на бюджет за Закона за държавния бюджет, който е изготвен от колегите от служебното правителство. Но тази информация в голяма степен е актуална и към настоящия момент“, уточни финансовият министър.
Данъчно-осигурителните приходи са били оценени на база на предварителната макроикономическа прогноза, без допълнителни приходни мерки.
Помощите и даренията включват оценката на средствата по европейските фондове и по НПВУ.
Увеличенията в разходите през предходните години оказват кумулативно влияние върху разходите за 2025 г., които достигат 99,6 млрд. лв., т.е. всички тези разходи, които са акумулирани за периода от 2022 до 2024 г., така да се каже, получават своята реализация в пълния си блясък.
Разходите за персонал от 18,0 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 22,4 млрд. лв. през 2025 г. или ръстът е 4,4 млрд. лв.
Разходите за издръжка от 8,3 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 9,7 млрд. лв. през 2025 г. или ръст от 1,4 млрд. лв.
Разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, от 34,9 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 40,3 млрд. лв. през 2025 г. или ръст от 5,4 млрд. лв.
Капиталовите разходи от 10,0 млрд. лв. по програмата за 2024 г. достигат до 15,2 млрд. лв. през 2025 г. или ръст от 5,2 млрд. лв.
Министерството на финансите в момента извършва оценка на неразплатените задължения, което неминуемо ще даде отражение върху нарастването на разходите по бюджета за 2025 г.
Длъжна съм да Ви информирам, че по оценка, към настоящия момент тя все още е в рамките на анализа и прогнозата, размерът на тези неразплатени на практика разходи е около 700 милиона лева, тоест това остава неразплатено и ще трябва да се плати в рамките на следващия бюджет.
„Изводът, който може да се направи от изготвения анализ на приходите и разходите за периода 2022-2025 г. е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от европейски средства“, коментира Петкова.
Анализът показва, особено за последните три години, увеличаване на постоянните разходи, които текущо са осигурявани през съответната финансова година основно с неустойчиви еднократни приходни мерки - дарения и вноски от държавните енергийни дружества, резерви, вноската от ПВУ, тъй като една голяма част от инвестициите не са били изпълнени. Предстои да разберем какво се е случило с нея.
Значителното увеличаване на социалните и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, не е гарантирано с трайни приходни мерки, които да осигурят устойчивост на пенсионната система.
Увеличаването на разходите за персонал не се основава на последователна и устойчива политика по доходите, а се основава на различни подходи (обвързване с % от БВП, със средна работна заплата и др.), които, освен че водят до неравнопоставеност, водят и до автоматизъм в увеличаване на разходите за персонал.
Подобна констатация е отбелязана и в доклада на мисията на МВФ от м. март 2024 г. Там ясно е посочено, че МВФ констатира, че липсват приходни реформи в Бюджет 2024, които биха спомогнали за финансиране на увеличението на разходите. Повечето увеличения на приходите за периода 2022-2024 г. са ad hoc и няма да спомогнат за устойчиво посрещане на нуждите от разходи в средносрочен план.
„Една добра идея, уважаеми дами и господа народни представители, каквато е въведената през 2024 година, Националната капиталова програма беше опорочена при нейното структуриране и финансово осигуряване, тъй като одобрените инвестиционни проекти на министерствата и общините не бяха осигурени в пълен размер, което води до риск за бюджета за 2025 г. и, разбира се, в средносрочен план“.
Политиката за поддържане на дефицит от 3% от БВП, станала известна като „цел за балансиран бюджет“, създава предпоставки за трайно увеличаване на държавния дълг. Държавният дълг от 2022 г. спрямо 2024 г. се е увеличил с 11 милиарда лева.
„Това накратко е информацията и условията, в които в момента редовното правителство трябва да разработи и да предложи Закон за държавния бюджет за 2025 г. Искам да обърна внимание на това, че предизвикателството е огромно. Изпитанието е голямо, тъй като, ще си позволя да го кажа, през последните три години е имало абсолютно неразумна политика по отношение на публичните финанси на страната. Казвам го с ясното съзнание, че мога да засегна някой колега, но това са фактите. Сега сме изправени пред голямо предизвикателство. Ние ще продължим, разбира се, да работим за това да предложим Закон за държавния бюджет за 2025 г. с дефицит до 3%. Задачата е изключително трудна. Просто в хода вече и на дебатите тук, и в рамките на бюджетна комисия, и в зала ще стане ясно какво предлагаме и дали това, което предлагаме, Вие ще одобрите. Но искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам“, завърши Петкова.
