Парите
Публичният дефицит на Италия намалява, но все още надвишава тавана на ЕС
Бюджетният дефицит на Италия продължи да намалява през 2025 г., но остана малко над европейския праг от 3%, съобщи националната статистическа агенция Istat.
Италианското правителство се надяваше да сведе публичния дефицит под наложения от ЕС праг, но икономическият растеж се забави в края на миналата година и дефицитът възлезе на 3,1% от БВП, или 70 милиарда евро (81 милиарда долара), сочат данните на Istat.
Това е спад от 3,4% през 2024 г. и 7,1% през 2023 г., според Istat, която потвърди първоначалните си прогнози, публикувани в началото на март.
Дългът на Италия вече надхвърля 3 трилиона евро, или 137,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е най-високият показател в еврозоната след Гърция, предаде АФП.
Държавните данъчни постъпления са се увеличили с 4,8% на годишна база, докато разходите са нараснали с 4,1%.
В надеждата да спази тавана, определен от Европейския пакт за стабилност и растеж, Италия се опита да избегне процедурата за прекомерен дефицит на Европейската комисия, която се прилага и спрямо Франция, Белгия и Унгария. Но, както и в други страни, войната в Близкия изток забавя икономиката и създава риск от увеличаване на публичния дефицит.
Италия вече е загубила 0,2 процентни пункта от растежа си заради войната в Близкия изток и рискува да влезе в рецесия, ако конфликтът се проточи, според изследователския център на италианската работодателска организация Confindustria.
Ако войната в Близкия изток приключи до края на март, растежът на БВП на Италия през 2026 г. ще се ограничи до 0,5%, което е по-ниско от прогнозираните по-рано 0,7%, според Confindustria.
Италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви, че дебат на ниво ЕС относно този наложен праг на дълга е „неизбежен“ предвид геополитическата обстановка.
Вследствие на пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна ЕС разреши на държавите членки временно да надхвърлят лимита на дефицита.





