Парите
Реформа: В Кипър обмислят повишаване на годишния необлагаем доход с 1000 евро от 2026 г.
60% от жителите може да бъдат освободени от данъци
Financial Tribune
Кипърският финансов министър Макис Керавнос обяви, че според новата данъчна реформа делът на освободените от данъци лица, ще се увеличи от 45% на 60%, съобщи Phileleftheros.
Керавнос подчерта, че ако срещне подкрепа, предложената от правителството данъчна реформа ще влезе в сила на 1 януари 2026 г., като отбеляза, че правителството е отворено за корекции, но може да оттегли законопроекта, ако промени подкопаят основната му цел.
Идеята е годишният необлагаем доход да бъде увеличен с 1000 евро, до 20 500 евро.
Над тази сума на уязвимите социални групи и средната класа се предоставят допълнителни данъчни облекчения, пише БНР. Сред тях са отстъпка от 1000 евро за всяко дете и за двамата родители, както и за семейства с ипотека за първо жилище. Така необлагаемият доход за някои хора ще надхвърли 30 000 евро, подчерта министърът.
Министърът потвърди, че разпоредбата, позволяваща на Данъчния комисар да определя заплатите на ръководителите на фирми, ще бъде заменена с по-ясни механизми и допълнителни гаранции, включително по-строги правила за запечатване на фирми, които не спазват изискванията.
Новото законодателство включва и строги мерки срещу укриването на данъци и сивата икономика, която според обявени данни достига 25% от брутния вътрешен продукт на Кипър.
Реформата цели да се създаде модерен данъчен механизъм, да се осигури социално по-справедливо разпределение на данъчната тежест, да се укрепи кипърският бизнес, казаха от финансовото министерство.
Министърът определи държавния бюджет за 2026 г. като продължение на „отговорна политика, основана на излишъци“, като същевременно финансира проекти за развитие и поддържа широк спектър социални политики въпреки глобалните предизвикателства.
„Икономиката ни ще остане устойчива и ще отговори на очакванията на кипърския народ“, заяви Керавнос.
Коментирайки предстоящата обща стачка заради Надбавката за покриване на разходите за живот (COLA), той посочи, че индустриалните действия усложняват преговорите, особено като се има предвид, че в момента инфлацията е едва 0,5%, без ефект върху разполагаемия доход.
„Такива стачки вредят на БВП, а когато националното богатство намалява, първи страдат работниците“, предупреди той.
