Парите
Росица Велкова: Разходите за пенсии изяждат фиска (ОБНОВЕНА)
„Ако няма приет нов бюджет, страната ни ще трябва да премине към нулево салдо от 12 юни“, посочи финансовият министър
Financial Tribune
„Намаляването на сумите във фискалния резерв се дължи на по-високите разходи за пенсии“, това заяви по време на изслушването си в НС служебният министър на финансите Росица Велкова.
Тя коментира, че в края на март фискалният резерв е бил в размер на 11,95 млрд. лева, а към 10 май сумата намалява на 10,4 млрд. лева.
Велкова посочи, че приходите от данъци са влезли в хазната във втората половина на месец април, докато социалните плащания и пенсиите са извършени в първото десетдневие.
Служебният министър коментира, че заради приетия удължителен закон на бюджета и по-точно Параграф 15 на МС се забранява да се използват суми постъпили по европрограми, като и сумите от сребърния фонд.
„Това ограничение приложено към 30 април 2023 г. регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лева“, обясни още Велкова.
Депутатът от БСП Георги Свиленски попита Велкова какви са точните суми и в кои банки са разпределени средствата на държавата. Служебният министър заяви, че не разполага с така информация, но може да бъде изготвена от МФ и да му бъде изпратена писмено.
„72 млн. лева получихме от Лукойл през 2022 година, а 89 млн. лева е внесло дружеството от началото на 2023г. Както сме посочили и в предложението си за Държавния бюджет, ние очакваме сумите от свръхпечалба за 2023 година да достигнат 500 млн. лева“, посочи финансовият министър в отговор на въпрос на депутат от ПП-ДБ Мартин Димитров.
Депутатът от ДПС Георги Чобанов поиска Велкова отново да съобщи какво е състоянието на фиска, както и да обясни какво би се случило, след като Параграф 15 не позволява да се харчат пари от сребърния фонд и ПВУ, ако не са били изтеглени два дълга - един през септември 2022 година и един в началото на 2023 година.
„Както казах, към 10 май фиска е на 8,8 млрд. лева. Като разполагаеми са около 200 млн. лева. Централния бюджет е минус 7,4 млрд. лева. към 28 април фиска е бил 10,2 млрд. лева. Ако не беше теглен дълг септември в размер на 4,3 млрд. лева, а януари 2,9 млрд. лева (бел. ред приблизително 7,2 млрд. лева), при размер на фиска 8,8 извадим 7,2 щяхме да имаме по-малко пари от тези заложени в сребърния фонд“, посочи Велкова.
Служебният министър беше категорична, че ако няма приет нов бюджет, страната ни ще трябва да премине към нулево салдо.
„Ако до 11 юни няма приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине от 12 юни към нулево салдо, което означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият удължителен закон за бюджета ще важи до 12 юни 2023 година“, посочи тя.
Велкова отчете и състоянието на бюджета.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма по нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто. Информацията за приходите по отделните данъци е:
- от корпоративни данъци - 788,7 млн. лева.
- от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.,
- от ДДС - 4 905,3 млн. лева.
- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн. лв.
- от мита - 105,7 млн. лв., което е с 37,7 млн. лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.
- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.
- неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.
- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други.
Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.
