Парите
Турция отчита спад на инфлацията през юни, на годишна база е 39,47%
Financial Tribune
Според проучванията годишната инфлация на потребителските цени в Турция се очаква да продължи да се понижава през юни, но месечната стойност се очаква да остане упорито висока, съобщи Анадолската агенция.
Данните от тази седмица се очаква да покажат, че годишната инфлация се е понижила до около 39,47 %, което е лек спад спрямо 39,59 % през май, според медианната оценка в анкета на Ройтерс сред 11 икономисти, като прогнозите варират между 36,30 % и 40,30 %.
Годишният показател отбеляза повече от 4 пункта спад през май, след като предоставянето на безплатен природен газ от Анкара през този месец компенсира други повишения на цените, докато измерителят на инфлацията, който изключва цените на енергията, отново се повиши.
Средната оценка в анкетата на Ройтерс за месечната инфлация през юни беше за повишение от 4,84%, като прогнозите варираха между 2,50% и 5,50%, което отчасти се дължеше на резкия спад на турската лира.
Други фактори, които допринесоха за месечното повишение, бяха общото увеличение на цените във всички сектори, включително поскъпването на бензина, благородните метали, сектора на услугите, автомобилите и тютюна, заявиха икономисти.
Междувременно цените на дребно в най-големия турски град Истанбул се повишиха с 3,46% на месечна база през юни при годишно увеличение от 55,19%, съобщиха в събота от Търговската камара на Истанбул (ITO).
Цените на едро в града, в който живее около една пета от 85-милионното население на Турция, са се увеличили с 4,32 % на месечна база през същия период, което представлява годишно увеличение от 64,27 %, съобщиха от ITO.
Откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган беше преизбран на 28 май, икономическите власти на Турция предприеха стъпки за борба с инфлацията, включително промяна на курса след две години на парично облекчаване.
Миналия четвъртък централната банка на страната увеличи основния си лихвен процент с 650 базисни точки, като повиши едноседмичната си репо лихва до 15%. Паричният орган опрости и някои от макропруденциалните мерки, които прилагаше в стремежа си да повиши курса на лирата.
Спадът на лирата се отразява на цените на вътрешния пазар, подхранвайки инфлацията в зависимата от вноса страна.
Средната оценка в анкетата на Ройтерс за годишната инфлация в края на годината възлиза на 51,5%, като прогнозите на осем икономисти варират между 38,60% и 55,30%.
Инфлацията се повиши в края на 2021 г. при обезценяването на турската лира, до което се стигна, след като страната избра курс на облекчаване, в резултат на който централната ѝ банка намали основния си лихвен процент от 19% на 8,5% през 2021 г. Годишният индекс на потребителските цени (ИПЦ) достигна 24-годишен връх от над 85% през октомври миналата година, преди да отслабне.
След преизбирането си Ердоган пренареди икономическия си екип, като привлече Мехмет Шимшек, уважаван ветеран в политиката, за министър на финансите и финансите, а Еркан, бивш банкер от Уолстрийт, за управител на централната банка.
