Парите
Управителят на БНБ внесе в парламента Годишния отчет на банката
В него от БНБ акцентират, че през 2022 г. банковият сектор в България е работил при ускорена инфлация и несигурност в икономическата среда
Financial Tribune
През 2022 г. банковият сектор в България осъществяваше дейността си в условията на ускорена инфлация и висока несигурност в икономическата среда, породена от войната в Украйна. В условията на силно отрицателни равнища на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система през отчетния период бе наблюдавано ускоряване на годишния растеж на кредитите и на общите активи на банковия сектор, като същевременно продължи намаляването на необслужваните кредити и аванси в балансите на банките. Това се посочва в доклада на Българската народна банка (БНБ), внесен днес в парламента от управителя на БНБ Димитър Радев. Отчетът е публикуван на страницата на Централната банка.
Общият размер на рисковите експозиции се увеличи, докато равнищата на капиталовите съотношения на банковия сектор останаха значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна, като депозитите продължиха да нарастват с високи темпове.
През 2022 година размерът на необслужваните кредити и аванси намаля, както и делът им в общите кредити и аванси, за което допринесоха операциите на банките по отписвания и продажби на необслужвани кредити и нарастването на обема на кредитния портфейл. Вследствие на увеличението на активността в банковия сектор и промяната в лихвения цикъл в глобален план, през 2022 г. бе отчетено нарастване на нетния оперативен доход и на печалбата на банковата система спрямо нивата от 2021 г. Показателите за възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала на банките се подобриха спрямо 2021 г. и възлязоха съответно на 1,34 на сто и 12,01 на сто (при 0,99 на сто и 8,11 на сто към 31 декември 2021 г.).
През 2022 г. растежът на реалния БВП в България възлезе на 3,4 на сто, като най-голям положителен принос за него имаше частното потребление, подкрепяно от по-високия растеж на заплатите спрямо инфлацията, силно отрицателните реални лихвени проценти по кредити и депозити и увеличените нетни фискални трансфери към домакинствата.
Отчетеният икономически растеж имаше благоприятно влияние върху пазара на труда, като се наблюдаваше повишение на броя на заетите лица и на коефициента на икономическата активност, както и понижение на равнището на безработица.
През 2022 г. се формира тенденция към съществено ускоряване на растежа на заплатите под влияние на засиленото търсене на труд в условията на увеличаващ се недостиг на работна сила и при повишени инфлационни очаквания. В номинално изражение компенсацията на един нает общо за икономиката се повиши с 18,4 на сто през 2022 г., а в реално изражение темпът ù на нарастване възлезе на 4,6 на сто.
Годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се ускори до 14,3 на сто през декември 2022 г. (6,6 на сто през декември 2021г.). Най-съществен натиск за нарастването на потребителските цени оказа поскъпването на основни енергоизточници и селскостопански стоки на международните пазари. Основните фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за формирането на висока инфлация през цялата година, бяха силният растеж на разходите за труд на единица продукция и по-високото потребление на домакинствата. Ускоряването на темпа на нарастване на цените беше широкообхватно по компоненти на потребителската кошница, като най-голям положителен принос за инфлацията през 2022 г. имаха цените на храните. Базисната инфлация също отбеляза значително ускорение.
Годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор се ускори до 14,3 на сто през декември 2022 г., като за тази динамика оказаха влияние депозитите на нефинансовите предприятия, които се повишиха с 26,6 на сто. В условията на запазващ се значителен приток на привлечени ресурси, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор пренасянето на промените в паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България бе силно ограничено. Годишният растеж на кредита се запази висок през 2022 г. При кредитите за нефинансовите предприятия се наблюдаваше тенденция към ускорено нарастване през първите осем месеца на годината, за която допринесе силното търсене на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите на доставки и повишена несигурност в икономическата среда. Отчетеният спад на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на 2022 г., повлия за известно понижаване на растежа на фирмените кредити и той възлезе на 10,4 на сто през декември (4,6 на сто през декември 2021 г.).
По-високият растеж на заплатите спрямо инфлацията и силно отрицателните реални лихвени проценти стимулираха търсенето на потребителски и жилищни кредити. За нарастването на жилищните кредити (със 17,8 на сто към декември 2022 г. спрямо 16,5 на сто в края на 2021 г.) оказаха влияние и запазващите се предпочитания на домакинствата за покупка на недвижими имоти като алтернативна форма на спестяване или инвестиция. През декември 2022 г. при потребителските кредити бе отчетено нарастване с 12,4 на сто на годишна база (12,2 на сто в края на 2021 г.).
През 2022 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма беше отрицателно и възлезе на минус 1,347 млрд. лв. (0,8 на сто от БВП). Отрицателното салдо бе формирано от дефицит по националния бюджет (близо минус 5,1 млрд. лв.) и излишък по бюджета по програми на ЕС (над 3,7 млрд. лв.). Средствата по депозити във фискалния резерв се увеличиха с почти 2,4 млрд. лв. спрямо края на 2021 г. и достигнаха над 12,1 млрд. лв. (7,3 на сто от БВП), от които 11,3 млрд. лв. представляваха средствата по депозити в Българската народна банка.
През годината бе реализирано положително нетно финансиране на бюджета с държавни ценни книжа на вътрешния пазар, както и положително външно дългово финансиране. При управлението на брутните международни валутни резерви БНБ продължи да провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на ликвидност и сигурност на резервите. Във връзка с инвазията на Русия в Украйна през отчетния период бяха ограничени инвестициите към някои контрагенти на БНБ и емитенти, които имат експозиции към тези държави.
През 2022 г. бяха предприети известни облекчения на някои от допълнителните инвестиционни ограничения, въвеждани през предходните две години във връзка с пандемията от КОВИД-19, но въпреки това кредитните ограничения останаха по-консервативни от обичайните поради повишената несигурност на финансовите пазари след началото на войната в Украйна, пише в доклада.
Балансовата стойност на брутните международни валутни резерви в края на 2022 г. възлиза на 38,424 млрд. евро, което спрямо края на 2021 г. представлява увеличение с над 3,8 млрд. евро, или растеж от 11,06 на сто. За постигането на основните цели на БНБ при управлението на брутните международни валутни резерви, а именно – много висока степен на ликвидност и сигурност на резервите, преобладаващата част от активите по баланса на управление "Емисионно" продължава да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантирани дългови книжа с най-високото кредитно качество, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни централни и търговски банки. В края на 2022 г. приблизително 81 на сто от валутните резерви са инвестирани в активи, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА.
В края на 2022 г. в обращение бяха 596,7 млн. броя банкноти – на стойност близо 26,9 млрд. лв., като на годишна база те се увеличиха с 27,6 млн. (4,8 на сто) по брой и с близо 2,7 млрд. лв. (11,1 на сто) по стойност. През отчетния период се запази тенденцията от предходните години към изпреварващ годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) в сравнение с останалите номинали. В края на 2022 г. в обращение бяха малко над 3 млрд. броя разменни монети – законно платежно средство, на стойност над 558 млн. лв. През годината общият им брой се увеличи със 188,8 млн. (6,6 на сто), а стойността им – с 40,3 млн. лв. (7,8 на сто). Запази се общата тенденция към увеличаване в обращение на броя на разменните монети от всички номинали. Относителните дялове на задържаните през 2022 г. неистински български банкноти и разменни монети спрямо броя банкноти и монети – законно платежно средство, намиращи се в обращение в края на годината, останаха много ниски.
През 2022 г. чрез Системата за провеждане на аукциони за ДЦК (АДЦК) бяха организирани и проведени пет аукциона за продажба на ДЦК на вътрешния пазар. Общата номинална стойност на предложените за продажба ДЦК на вътрешния пазар беше 3,5 млрд. лв., а общият обем на пласираните книжа възлезе на над 2,6 млрд. лв., като близо 62,73 на сто от всички реализирани ДЦК бяха придобити от банки.
През 2022 г. БНБ е изразходвала за издръжка над 124,1 млн. лв. (88,1 на сто от утвърдения годишен бюджет), включително близо 30,2 млн. лв. за издръжка на паричното обращение. Разходите за изпълнението на инвестиционната програма на банката през отчетния период са близо 8,2 млн. лв., което представлява 28 на сто от утвърдените в бюджета средства по този показател за годината.
