Парите
УС на БСК е приел позиция за ускорено присъединяване към еврозоната
Financial Tribune
Позиция за ускорено присъединяване към еврозоната и въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. прие Управителният съвет (УС) на Българската стопанска камара (БСК) на редовно заседание днес, съобщиха от Камарата.
В позицията се подчертава отново, че дискусията за въвеждане на еврото е еднозначно и формално завършена с присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. БСК апелира към компетентните държавни органи да стартират незабавно широка информационна кампания за процедурите и ефектите от присъединяване към еврозоната с цел подобряване на общата информираност и осигуряване на решителна обществена подкрепа за осъществяване на тази най-важна краткосрочна национална цел.
Ето и целия текст на позицията на БСК:
Във връзка с подновения обществен и експертен дебат и решението на 48-то Народно събрание от 27 октомври т.г. за ускоряване на техническата подготовка по Националния план за въвеждане на еврото и консултациите с европейските институции, държавите от еврозоната и Механизма за обменните курсове II, с цел приемане на еврото от 1 януари 2024 г., Управителният съвет на Българската стопанска камара:
1. Подчертава отново, че дискусията за въвеждане на еврото е еднозначно и формално завършена с присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. 2. Припомня, че по този въпрос Икономическият и социален съвет на Република България прие две становища – през м. декември 2017 г. и м. май 2022 г., и анализ за очакваното въздействие върху икономиката, инфлацията и доходите от м. юни 2022 г., по предложение на Председателя на 47-то Народно събрание. Същевременно, БСК прие официални позиции или инициира съвместни документи на социалните партньори за ускорено приемане на еврото, вкл.:
- Насоки на Общото събрание за дейността на БСК през 2014-2018 г. и 2019-2023 г.;
- Обръщение на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите към 43-то НС и МС на Р България от 26.10.2014 г.;
-Позиции на УС на БСК по Присъединяването на България към ЕЗ – очаквания, времева рамка, подготовка и необходими реформи от 29.01.2016 г. и др.
3. Апелира към компетентните държавни органи да предоставят своевременно необходимата достъпна и надеждна информация, като стартират незабавно широка информационна кампания относно процедурите и ефектите от присъединяване към Еврозоната (ЕЗ) с цел подобряване на общата информираност и осигуряване на решителна обществена подкрепа за осъществяване на тази най-важна краткосрочна национална цел.
4. Възразява категорично срещу спекулирането с обществените нагласи и насаждането на негативизъм към приемане на еврото, както и срещу призивите за провеждане на референдум по този въпрос, в противоречие с поетите международни правни ангажименти и действащото законодателство.
5. Подчертава, че тези опити се основават върху най-високите нива на неинформираност на българското общество в сравнение с всички държави-членки на ЕС, извън ЕЗ1, а ползите от присъединяване към ЕЗ зависят в най-голяма степен от адекватността на правителствените политики и ефективно прилагане на идентифицираните ключови структурни реформи.
6. Обръща внимание, че приемането на еврото при действащия валутен курс, декларирано по категоричен начин в редица официални документи, вкл. в сключеното споразумение между МС и БНБ от 2004 г., е получило многократна политическа подкрепа от преобладаващата част от парламентарно представените партии, извънпарламентарни политически сили, социалните партньори и представителни структури на гражданското общество.
7. Изразява отново своята категорична подкрепа за ускоряване на подготовката и всички необходими процедури за осигуряване на необходимата външна и вътрешна подкрепа за присъединяване на Република България към EЗ на 1 януари 2024 г., в съответствие със заявените досегашни ангажименти.
8. Настоява народните представители и парламентарните групи в 48-то Народно събрание да положат всички усилия за своевременно приемане на ефективни законодателни актове, необходими за присъединяването към ЕЗ, съхраняване на финансовата устойчивост, провеждане на благоразумна фискална политика за осигуряване на съответствие с приложимите номинални критерии, вкл. за бюджетен дефицит, инфлация и дългосрочен лихвен процент.
9. Предлага да бъде предприета своевременна подготовка за изготвяне и обсъждане на законодателно решение за бъдещото разпореждане с фискалния резерв и други активи в баланса на Управление Емисионно на БНБ над изискуемите от ЕЦБ, чрез промени в Закона за БНБ и Закона за публичните финанси, като бъдат обсъдени възможностите за създаване на суверенен инвестиционен фонд – собственост на Правителството (по подобие на норвежкия опит), прехвърляне на средствата в т. нар. Сребърен фонд за инвестиране по отделни, законово установени правила, гарантиращи устойчива макроикономическа перспектива или предсрочно погасяване на падежиращ държавен дълг.
