Парите
Земеделският министър към ЕК: Искаме праговете по украинската помощ да се повишат (ВИДЕО)
Financial Tribune
Да се помисли за увеличаване на праговете по така наречената „украинска помощ“. Това е едно от трите предложения, които министърът на земеделието и храните Георги Тахов отправи към ЕК. По време на брифинг в МС, в компанията на еврокомисаря по селско стопанство Януш Войчеховски, който е на посещение у нас, Тахов конкретизира исканията на България.
„На първо място е необходимо да свалим административната тежест на нашите земеделски стопани с цел предвидимост на получаване на подмоганията към тях. На второ място предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите за подпомагане на селските райони 2014 – 2020 година, като самото разплащане и реализацията на проектите да приключи през 2026 година. И не на последно място да се помисли за увеличаване на праговете по така наречената украинска помощ“, уточни служебният министър на земеделието.
По думите му в България и в някои страни от региона ставките за украинската помощ се изчисляват на хектар площ и на глава животно. Вследствие на този механизъм големите фермери у нас още през 2022 година са достигнали праговете и вече не могат да се възползват от опцията на директните плащания.
Освен това България в лицето на служебния министър на земеделието е изразила позиция пред еврокомисар Войчеховски относно екологизацията в сектора на селското стопанство и стандартите на зелената сделка. Искането отправено към ЕК е било да се търсят механизми тези стандарти да се наложат и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар.
„Ние много добре знаем, че това е един дългосрочен разговор, но наистина силно се надявам този разговор да започне именно тук – от София“, допълни Тахов.
Подробности по темата вижте във видеото:
Припомняме, че Януш Войчеховски е на посещение в България дни преди да приключи мандата на сегашната Европейска комисия. Той проведе срещи с президента Румен Радев, премиера Димитър Главчев, народни представители и браншовици.
„България е важна държава в ЕС по отношение на селското стопанство и осигуряване на продоволствената сигурност в рамките на целия ЕС, особено в тези трудни времена“, подчерта еврокомисар Войчеховски.
Според него е важно да се посети страна като България, която е усетила отрицателното въздействие на най-напред на пандемията, а след това и на войната на Русия срещу Украйна и е засегната от всички тези събития. „Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо. Имахме възможност да обсъдим тези въпроси с президента, министъра, депутати и други заинтересовани страни“, добави Войчеховски.
Той посочи, че има две много деликатни теми в селското стопанство, които са важни за стопаните в ЕС и България. Едната тема е „Зелената сделка“. „Това е въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничения. Ние реагирахме на техните притеснения и направихме съответните промени, които са свързани със сертифицирането. Също така със задължението 4% от земята да бъде използвана за екосхеми. Сега това не е задължение, а доброволно решение и дава възможност за повече диверсификация“, каза еврокомисарят.
Втората тема е свързан с гъвкавостта в държавите-членки за избора на периода, през който да се прилагат мерките. „В момента всяка държава-членка има право да избере периода според своята специфика и спецификата на своето селско стопанство“, обясни Войчеховски.
В България стопанствата под 10 хектара, а у нас това са голям брой стопанства – над 100 000, не важат системите за контрол и санкции, които се прилагат за останалите. „Това отново е много важна крачка в помощ на стопаните“, каза еврокомисарят.
Той засегна и темата за отражението на войната в Украйна.
„Това е деликатна тема. Руската агресия доведе до блокиране на коридорите за износ в Черно море и увеличаване на производството на Украйна, което достига до ЕС. България е много силно засегната от всичко това. През 2022 г. стойността на вноса от Украйна възлиза на 1 млрд. евро допълнителен внос на селскостопанска продукция. По тази причина в България бяха осъществени възможности за подпомагане на стопаните, за да се справят с тази ситуация и тенденциите на пазара. Беше възприета забрана за вноса от Украйна, включваща царевица, рапица и слънчоглед. През 2023 г. ситуацията се подобри в известен смисъл, но остана голямото разминаване между внос и износ. За България беше проблем, защото беше необходимо да се подкрепят селските производители при това положение“, каза Войчеховски.
Другата голяма група, която получават помощ са големите селски стопани, особено тези, които са надхвърлили прага от 280 хиляди евро за тази помощ, което означава, че те не могат да я получават вече.
„В България беше оказана държавна помощ през 2022 г. Това е държавата, в която най-много държавна помощ е оказана на земеделските производители. В България тази помощ възлиза на 452 млн. евро. Като абсолютна стойност по-големи са сумите в други държави – Франция, Италия, Полша, но там мащабите са различни. Важно е да се говори какви са възможностите на българското правителство да оказва помощ на своите стопани и за в бъдеще“, обясни еврокомисарят. Според него трябва по съществени мерки в ЕС, за да не се позволява такава голяма разлика между внос и износ.
