Парите
Първият бюджет в евро: Ресорната комисия в НС ще разгледа на второ четене днес план-сметката за 2026 г.
Financial Tribune
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 година ще бъде разгледан днес на второ четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Проектът на първия бюджет в евро е със заложен дефицит в размер на 3 на сто от брутния вътрешен продукт или отрицателно салдо в размер на 3,6 млрд. евро. Предвижда се максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет догодина, да достигне 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Основните политики в проекта предвиждат повишаване на данък дивидент от 5 на сто до 10 на сто, увеличение на облагането за хазартните игри от 20 на сто до 25 на сто, въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите, разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта, увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.
Общите разходи по консолидираната фискална програма като дял от БВП са заложени на 45,8 процента от БВП през 2026 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета, са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“ със 7,6 процента или 491 млн. евро.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г., като брутният вътрешен продукт се очаква да достигне 120,1 млрд. евро.
Предложенията за изменение и допълнение между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година възлизат общо на 96 броя.
Сред тях се предвижда „Български спортен тотализатор“ да бъде предложен за концесия за срок, не по-малък от 15 години, като министърът на младежта и спорта трябва до 31 март 2026 година да публикува обявление за проучване на интереса за подаване на инвестиционни предложения, предава БТА. Предвижда също концесионерът да придобие правото да ползва всички пунктове за залози, системи, оборудване, ценни образци и интелектуална собственост на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
Друго предложение предвижда повишаване на максималния размер на държавните гаранции за 2026 година от 3,8 млрд. евро до 5,8 млрд. евро, както и възможност чрез Българска банка за развитие да се осигуряват държавни гаранции „при възникнала необходимост във връзка с придобиване на акции или дялове в капитала в случаите по чл. 27в, ал. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. Посоченият член и алинея от закона описват правомощията на особен търговски управител при разпоредителни сделки с акции или дялове в капитала на управляваното от него дружество.
Има предложение за приемането на план за намаляване на общата численост на персонала на администрацията с не по-малко от 5 на сто за всяка една от следващите три години.
Друго педложение предвижда държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, да бъде увеличена от 6 531 200 евро на 15 731 200 евро в частта си „За мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание“.
Има идея прагът за регистрация по ДДС да бъде повишен до 84 874 евро с цел подкрепа на малкия и семеен бизнес в страната, както и премахването на предвиденото в проектобюджета изискване към превозвачите на стоки с висок фискален риск да закупуват допълнително проследяващи бордови устройства.
Предложение предвижда увеличаване на разходната част на бюджета на Министерството на земеделието и храните с цел инвестиции в хидромелиоративната инфраструктура на страната, както и в системата за фитосанитарен контрол и растителна защита. Според вносителите това е необходимо, за да се гарантира надеждно, модерно и ефективно управление на ресурсите, от които зависи развитието на земеделието у нас.
Предложение предвижда разходите за заплати в МВР, ДАНС, ДАТО и КПК да останат на миналогодишните нива, както и размерът на максималния дълг, който може да бъде поет през тази година да се намали от 10,44 млрд. евро на 7,44 млрд. евро.
Има идеи и за освобождаване на служители от МВР, упражнили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по инициатива на органа по назначаване и задължение за поетапно освобождаване на такива служители. Таван на бонусите във Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет в размер, който да не може да надхвърля една основна месечна работна заплата годишно, предвижда още предложението.
Сред направените предложения са и двойно увеличение на таксите върху хазарта, както и отпадане на предвиденото вдигане на данък дивидент от 5 на сто до 10 на сто и задължението за т.нар. СУПТО за бизнесите. Сред предложенията е и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС до 166 000 лева.
Друго предложение предвижда изменение на Закона за подземните богатства чрез промени на разпоредбите относно финансовите взаимоотношения между страните по концесионните договори, изменение по отношение на размера на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства и включване на методиките за определяне на конкретния и/или на минималния размер на концесионното възнаграждение в закона, като същите се актуализират спрямо икономическите условия. В резултат на обособяване на отделни подгрупи („олово и цинк“,„благородни метали“ и „метални полезни изкопаеми, извън олово и цинк и благородни метали“) се предлага диференциран подход при определяне на минималната и максималната граница по концесионното плащане, посочват от вносителите.
Припомняме, че вчера Бюджетната комисия прие на второ четене проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година.
