Анализи
Пет основни икономически пречки, които Германия трябва да преодолее през 2025 г.
Financial Tribune
Германия ще се изправи пред трудна 2025 г. със стагниращ растеж, фискална несигурност, геополитически рискове, високи разходи за енергия и отслабващ автомобилен сектор. Без реформи за отключване на структурни инвестиции и засилване на конкурентоспособността - най-голямата икономика в Европа рискува продължително буксуване.
Икономиката на Германия, някога смятана за мотор на Европа, сега преминава през ера на стагнация и структурни предизвикателства.
С прогнози за растеж сред най-слабите в развития свят, страната е изправена пред значителни препятствия през 2025 г., вариращи от икономическа стагнация и геополитическо напрежение до необходимостта от стратегическо преразглеждане в ключови сектори, съобщава Euronews.
Ето петте основни предизвикателства, с които германската икономика ще трябва да се бори:
1. Икономическа стагнация и постоянни недостатъци
Германската икономика практически не е отбелязала растеж от края на 2019 г. Прогнозите за растеж за 2025 г. остават мрачни, като реалният БВП се очаква да нарасне само с 0,3%, според Goldman Sachs. Бундесбанк прогнозира още по-хладно увеличение от 0,2%, докато институтът Кил прогнозира пълна стагнация от 0,0%. В основата на тази стагнация е съчетание от слаб износ, мудно частно потребление и колебливи инвестиции.
Декарбонизацията, дигитализацията и демографските промени оказват натиск върху потенциалния добив, което поставя анализаторите под въпрос дали трудностите в Германия са временна слабост или структурна корекция. Професор Тимо Волмершаузер от института ifo наскоро отбеляза: „В момента все още не е ясно дали настоящата фаза на стагнация е временна слабост или е постоянна и следователно болезнена промяна в икономиката.“
2. Избори и фискална несигурност
Предсрочните избори в Германия, насрочени за февруари 2025 г., носят повишена икономическа и политическа несигурност.
Инвеститорите следят внимателно, за да видят дали ново правителство ще използва значителния фискален капацитет на Германия, за да стимулира растежа.
Въпреки значителния фискален капацитет на Германия, с едно от най-ниските съотношения дълг към БВП сред големите развити икономики, конституционната „спирачка на дълга“ ограничава публичните заеми.
И все пак има скептицизъм относно това дали съществува политическа воля за използване на този потенциал.
Въпреки че клаузата за освобождаване може да позволи незабавно стимулиране, трайното премахване на дълговата спирачка - от съществено значение за отключването на устойчиви дългосрочни инвестиции - се счита за малко вероятно.
Анализаторите предупреждават, че освен ако ново правителство не предприеме реформи, насърчаващи растежа, като данъчни стимули и разходи за инфраструктура, Германия рискува да изостане още повече от европейските си съседи.
Бундесбанк алармира за спешни действия. Финансовата институция по-рано заяви, че: „фискалната политика ще бъде рестриктивна тази година и през следващите две години“.
Институтът Кил също така подчерта, че несигурността от изборите вече е подкопала доверието на бизнеса, забавяйки още повече инвестиционните решения.
3. Загуба на конкурентоспособност в автомобилната индустрия
Автомобилният сектор на Германия, ключов стълб на нейната икономика, продължава да губи глобалната си конкурентоспособност.
Някога доминиращи играчи като Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz постоянно губят пазарен дял в полза на производителите от САЩ и Китай.
Според Goldman Sachs: „Китай еволюира от ключов експортен пазар на Германия до основен конкурент“, особено в сектори като електрически превозни средства, където немските производители на автомобили изостават.
Търговските отношения на Германия с Китай се промениха драматично.
Както Bundesbank отбеляза: "Разочароващият растеж в Китай - заедно с наклона от промишлена към вътрешна дейност - натежа върху търсенето на германски продукти и намали германския износ за Китай."
Износът на германски автомобили беше допълнително засегнат от високите разходи за енергия и несигурността в търговската политика.
„Автомобилният сектор е мрачен от шест месеца, отразявайки структурни промени и спадаща конкурентоспособност на износа“, отбелязаха експертите от института Кил.
4. Геополитически рискове: търговско напрежение и протекционизъм
Икономиката на Германия, ориентирана към износа, остава уязвима към нарастващия глобален протекционизъм, особено от страна на САЩ.
Очаква се търговската политика на бъдещата администрация на Тръмп да има непропорционално отрицателно въздействие върху Германия.
„Въпреки че размерът на митата на САЩ е неясен, нашата работа предполага, че голяма част от забавянето на растежа вероятно идва от по-висока несигурност в търговската политика“, предупредиха наскоро от Goldman Sach.
Институтът Кил изчислява, че митата, които ще бъдат наложени от бъдещата администрация на Тръмп, биха могли да намалят БВП на Германия с 0,6% при основен сценарий и с до 1,2% при сценарий на понижаване, включващ по-широки мита върху стоки от ЕС.
„Слабият потенциален растеж на Германия излиза наяве и всеки непредвиден външен разрушителен фактор може да направи разликата между плюс или минус в икономическото производство“, коментира Мориц Шуларик, президент на института Кил.
Тази несигурност вече доведе до рязък спад в бизнес доверието. Очакванията за износа за 2025 г., измерени от института ifo, паднаха до най-ниските си нива от години.
Търговските перспективи са особено мрачни за автомобилната и металната промишленост, които в миналото са формирали гръбнака на експортната икономика на Германия.
5. Нарастващи разходи за енергия и инфлационен натиск
Високите цени на енергията остават постоянна тежест за германските предприятия и домакинства.
Бундесбанк съобщи, че промишленото производство в енергоемките сектори се е свило с 10-15%, именно заради повишените разходи за газ и електроенергия. Според анализа има малко възможности за възстановяване през 2025 г.
Решението на Германия да се откаже постепенно от ядрената енергия усложни това предизвикателство, оставяйки страната да зависи от по-скъпи и по-малко предвидими енергийни източници.
Освен това високите разходи за енергия в Германия изострят предизвикателствата, пред които са изправени енергоемките индустрии като автомобилостроенето, свиващи се маржове, а някои производители дори обмислят преместване на производството си в чужбина.
Инфлацията, въпреки че намалява от своя пик през 2022 г., остава упорито висока в сравнение с нивата отпреди пандемията.
Очаква се Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да спадне незначително до 2,4% през 2025 г., натежаван от постоянно високите разходи за услуги и по-бавното от очакваното възстановяване на динамиката на заплатите.
Мрачна перспектива с ограничени възходящи сценарии
По-оптимистичният сценарий зависи от решителните реформи за намаляване на корпоративните данъчни тежести, разширяване на инфраструктурата и справяне с недостига на работна ръка в Германия, чрез политики за имиграция и участие на работната сила.
Без тези мерки структурната стагнация може да продължи да тежи върху перспективите за растеж на страната и след 2025 г.
Както наскоро посочи Йоахим Нагел президент на Bundesbank: „Икономическото възстановяване тепърва ще се материализира. Германската икономика не само се бори с постоянни икономически затруднения, но и със структурни проблеми.“
Засега перспективите за най-голямата икономика в Европа изглеждат ограничени от комбинация от циклични и структурни сили, които не показват признаци на отслабване.
