Парите
Петкова: Бюджет 2025 отрязва всичко, което беше направено или не направено през последните 3 години
Financial Tribune
„Основни параметри на Бюджет 2025 са в спазване на изискванията за публичните финанси. 18 милиарда повече разходи отколкото са приходите. Бюджетът за 2025 отрязват политиките и законодателството на МС. Политиките не са на служебното правителство, а са политиките приети през последните години“, това заяви по време на изслушването си в комисията по Бюджет и финанси служебният финансов министър Людмила Петкова.
„Бюджетът отрязва, всичко което беше направено или не направено през последните 3 години. Финансовата рамка не е натъкмен бюджет на Петкова. Не се променят данъците, а се спазва рамката на дефицит от 3% от БВП“, катеричо заяви тя.
По думите на Петкова основните критики към предложената финансова рамка за 2025 година са, че не се намаляват разходите.
„Не служебното правителство трябва да предлага промени в пенсиите и социалното подпомагане“, коментира финансовият министър.
„Разходната част, е най-много и най-критикувана“, отбелязва тя.
„Разходите по КФП 98.908 млрд. – ръст от 17 млрд. и ръст от 20 млрд., от 2023. Изготвена е база действащи политики и закони. 23 млрд. лева разходи за персонал социални и здравни и пенсии – 40,570 млрд. ръст от 5,7 млрд. лева спрямо 2024. Да този ръст е значим, но растежа се дължи на автоматичното увеличение на МРЗ. По всички приети от НС закони за повишение на разходи за персонал. МФ беше против, но никой не обърна внимание.
Капиталови разходи – 14 млрд. 7,2 по европрограми и 7,1 за националния бюджет. Националния план за възстановяване има само едно плащане, но по второто плащане няма получена сума. Основният проблем на ПВУ е сгрешената цялостна философия на плана. Заложени са неизпълними реформи. Другите държави са включили първо инвестициите, а след това реформите. Служебното правителство е в контакт с ЕК. България остава единствената страна без глава RePowerEU”, отбелязва Петкова.
„Капиталови разходи по национален бюджет предвидени са сумите за общините“, посочи финансовият министър.
„МФ предлага мерки за повишение на събираемостта на данъците, а с тях няма да има повишение на данъците. Бюджетът отразява амбицията да се вземат данъците и осигуровките. Делът на сивата икономика е 32% от БВП, което е най-високо ниво в ЕС. Не е ли по-добре да се осветли? Чрез амнистия веднъж осветлени укрити данъци, те ще са останат на светло“, заяви още Петкова.
В началото на заседанието си Комисията по бюджет и финанси преразгледа дневния си ред. Така на срещата се гледат 4 от 11 точки. А именно - приемане на вътрешни правила за работа, изслушване на финансовия министър, промени в Закона за ДДС и „специалния“ закон за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г. до приемането на Държавния бюджет на България, Бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
От дневния ред на комисията отпаднаха - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, Законопроект за бюджета на ДОО, Законопроект за бюджета на НЗОК и Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
Преди приемането на вътрешните правила за работа на комисията Делян Добрев от ГЕРБ/СДС предложи отстраняването на Асен Василев като председател на Бюджетната комисия. Според Василев обаче, това противоречило на правилника.
Павела Митова от ИТН се обърна към Асен Василев да обясни на кои точно правила противоречи това, но той не отговори.
Комисията обсъди предложения на Атанас Зафиров и група народни представители, свързани с промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ДДС).
Първият законопроект, с който се предлага намаляване на 9% на ставката на ДДС за лекарствените продукти, не бе приет.
Със „за“ за него гласуваха 10 от членовете на бюджетна комисия, нито един не се беше „против“, а 10 гласуваха „въздържал се“.
С преминаването към втория законопроект, с който се предвижда удължаване на срока на прилагане на нулевата ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно с една година - 0% ДДС и през 2025 година.
И вторият законопроект на Зафиров не бе приет. 9 от членовете на комисията гласуваха „за“ оставане на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното, нямаше „против“, 11 гласуваха „въздържал се“
