Анализи
Пик на търговската война между САЩ и Канада. Какви ще са последиците?
Financial Tribune
БГНЕС
Търговският конфликт между САЩ и Канада е в своя разгар. След въвеждането на нови американски мита Канада обяви ответни тарифи върху стоки от САЩ за близо 20 милиарда долара, които влизат в сила през септември. Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа Truth Social, че страната му "не се нуждае от Канада".
Икономическите отношения между двете държави обаче разказват съвсем друга история. Всеки ден около 4 милиона барела канадски суров нефт потеглят на юг, предава „Асошиейтед прес”. Те захранват американските автомобили, камиони и самолети и осигуряват суровина за рафинерии и промишлени предприятия в САЩ.
Канада доставя на американския пазар още алуминий, електроенергия, автомобилни компоненти и калиев карбонат, използван в земеделието. Много от тези доставки са част от производствени вериги, изграждани десетилетия наред от двете страни на границата. „Произвеждайте в САЩ и митата ще бъдат нулеви. Канада повече няма да бъде третирана като щат”, пише още Тръмп.
Дни по-късно американският президент наложи 50% мито върху канадския алуминий. Едновременно с това той заяви, че Съединените щати спешно се нуждаят от този метал. „Страната отчаяно се нуждае от алуминий. Ние не разполагаме с този метал. Получаваме го почти изцяло от Канада и се нуждаем от него спешно”, посочи той.
Противоречието показва колко дълбоко са преплетени двете икономики и колко много може да бъде заложено на карта, ако търговската война на Тръмп се разрасне и обхване още повече сектори като енергетиката, суровините и производствените вериги.
Канада е вторият по големина търговски партньор на САЩ след Мексико. Енергетиката се намира в основите на тези отношения. През миналата година търговията със стоки и услуги между двете страни е възлизала на около 872 милиарда долара.
Канадският суров нефт представлява близо 20% от общото потребление на петрол в САЩ според Агенцията за енергийна информация на САЩ към Министерството на енергетиката. „Твърдението, че САЩ не се нуждаят от Канада, е абсолютно грешно”, смята професорът по политически науки в университета „Макгил” Даниел Беланд. По думите му американската икономика зависи от канадския нефт и природен газ. В това число спадат и редица дълбоко интегрирани индустрии – най-вече автомобилната.
Канада наложи между 15 и 50% мита върху американски стоки на стойност 20 млрд. долара
Голяма част от канадския суров нефт се доставя до рафинерии в Средния запад на САЩ, които са изградени за преработката на тежък суров нефт в бензин, дизел и реактивно гориво.
Именно енергетиката обяснява и голяма част от търговския дефицит на САЩ спрямо Канада. Тръмп често използва този показател като аргумент, че отношенията между двете държави са несправедливи.
През изминалата седмица Белият дом представи отношенията между Вашингтон и Отава в още по-негативна светлина. Той заяви, че през последното десетилетие Канада е „извличала” около 50 милиарда долара годишно от САЩ. Голяма част от този дефицит всъщност е резултат от покупките на канадска енергия от американските потребители и компании.
Търговската война стига до суровините
САЩ наложиха 50% мита върху канадски стоки за около 20 милиарда долара, след като търговските преговори между двете страни в края на август се провалаха.
Засега мерките обхващат едва около 5 на сто от канадския износ за САЩ и не включват енергийния сектор. Рискът от по-широка ескалация обаче остава. Това поставя Канада пред труден избор – как да отговори на американския натиск, без да навреди на собствената си икономика?
Отава обмисля енергийния износ като средство за натиск
Засега използването на петрола като инструмент в търговските преговори изглежда малко вероятно.
Премиерът на канадската провинция Алберта Даниел Смит категорично отхвърли подобна идея. Според нея трудно може да се намери „по-катастрофално политическо решение” от спирането или облагането с данък на износа на суров петрол от Алберта към САЩ. Причината – подобна мярка би нанесла тежък удар върху самата канадска икономика.
Бившият премиер на Алберта Джейсън Кени обаче смята, че Канада не трябва напълно да изключва възможността за ответни износни мита върху петрола, горивата или калиевия карбонат, ако Тръмп продължи да ескалира конфликта. По думите му Вашингтон трябва да има предвид, че следваща ескалация може да се окаже особено неудобна за американската икономика само два месеца преди междинните избори.
Премиерът на Онтарио Дъг Форд също посочи канадските суровини като възможен инструмент за натиск. Той обвини Тръмп, че разпространява фалшиви новини с изказването си, че САЩ нямат нужда от Канада. Форд определи калиевия карбонат като ключов тор за американското земеделие. „Ако Канада пренасочи доставките, американските купувачи ще бъдат принудени да търсят алтернативи, включително в Русия”, смята министър-председателят.
От своя страна премиерът на провинцията Саскачеван Скот Мо отхвърли идеята за подобна стратегия. Провинцията е напът да достави около половината от световния калиев карбонат. Според Мо облагането на износа би могло да струва работни места в Канада, да повиши цените на торовете и да насочи американските купувачи към други доставчици, включително Беларус. „Саскачеван не може и няма да подкрепи износни мита върху суровините. Това би била изключително погрешна политика от страна на канадците”, заяви Мо.
Той подкрепи по-целенасочени ответни мерки. Саскачеван е една от само двете канадски провинции, които не са изтеглили съществуващия американски алкохол от рафтовете на магазините. По думите на Мо провинцията ще наложи 50% реципрочно мито върху американския алкохол от 8 септември.
На този фон идва едно от основните ограничения пред канадската стратегия. Колкото по-силно страната се опитва да използва суровините си като оръжие, толкова по-голям е рискът да навреди и на собствените си производители.
От автомобилите до земеделските стопанства
Канада отдавна е основният чуждестранен източник на алуминий за САЩ. Производството на метала изисква огромни количества електроенергия, което дава значително предимство на страната.
През май министър-председателят на Канада Марк Карни заяви пред бизнес аудитория в Ню Йорк, че износът на алуминий към САЩ е еквивалентен на енергията, произвеждана от 10 язовира „Хувър”.
За американското земеделие зависимостта е още по-осезаема. Повече от 80% от вноса на калиев карбонат в САЩ идва от Канада. Торът е от съществено значение за редица земеделски култури, включително царевица и соя.
Посланикът на САЩ в Канада Пийт Хокстра оспори твърдението, че страната не се нуждае от нищо от северната си съседка. „Има огромно количество неща, от които Америка се нуждае. Имаме нужда от калиев карбонат”, заяви той през юни.
И тук идват автомобилите. САЩ и Канада са изградили една от най-интегрираните автомобилни индустрии в света. Производствените вериги пресичат границата многократно. Според канадското правителство някои автомобилни части могат да преминат между двете държави до 6 пъти, преди автомобилът да бъде окончателно сглобен. Това означава, че тарифата върху канадски компонент не засяга само местния производител. Митото може да увеличи разходите на американския завод.
През миналата седмица Доналд Тръмп заяви, че администрацията му ще наложи 50% мита върху канадските автомобили, камиони и авточасти от 1 януари 2027 г. На практика това означава, че мярката, насочена към Канада, може да има последици в Мичиган, Охайо и други американски индустриални центрове.
Мито върху канадския алуминий може да означава по-скъп метал за американския автомобилен производител. От своя страна таксите върху канадските части може да означават по-високи разходи за сглобяване на американските автомобили.
Има още един сектор, в който отношенията между двете държави могат да се окажат особено важни през следващите години – електроенергията.
Развитието на изкуствения интелект води до рязък ръст на търсенето на електроенергия. Огромните центрове за данни, необходими за обучението и работата на AI моделите, изискват все повече ток. Според Канадския енергиен регулатор през 2023 г. страната е осигурила 85% от вноса на електроенергия в САЩ.
Марк Карни смята, че Канада трябва да удвои капацитета на електроенергийната си мрежа до 2050 година, като разчита на мащабни хидроелектрически и ядрени проекти. Според него това може да се превърне не само в икономическа възможност за Канада, но и в стратегически ресурс за САЩ. Министър-председателят заяви още, че страната му би могла да помогне на САЩ „да отговори на експлозивното търсене на електроенергия за изкуствения интелект”.
