Анализи
Постепенно работните часове в ЕС намаляват: Ето в кои държави хората прекарват най-много време на работа
Южна и Източна Европа, където е и България, са начело в класацията с най-ниски заплати, но и с най-дълго общо седмично работно време

През последните 10 години в ЕС се очертава тенденция на постепенно намаляване на работните часове, предава Евронюз. За периода между 2014 г. и 2024 г. средното време, прекарано на работа седмично, е намаляло с един час в ЕС. В почти половината от 34-те европейски държави спадът е още по-голям — повече от един час. Седмичните работни часове също варират значително в различните части на континента.
В кои европейски страни хората прекарват най-много време на работа? Как се е променило действителното работно време в региона? И какви са възможните причини за този спад?
Според Евростат през 2024 г. действителното седмично работно време за пълно и непълно работно време на работниците на възраст от 20 до 64 години на основната им работа варира от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за членство в ЕС, страните членки на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата стойност е регистрирана в Турция (43,1), където средното седмично работно време надвишава 43 часа.
Географски тенденции: Южна и Източна Европа са начело в класацията
Хората в страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като особено високи са цифрите в страните кандидатки за членство в ЕС. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия (41,3) и Босна и Херцеговина (41,1). Черна гора не е предоставила данни за 2024 г., въпреки че през 2020 г. работното време е било 42,8 часа.
Следващите страни в класацията също принадлежат към същия регион: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която разполага с данни само до 2020 г., също отчита общо седмично работно време от 39 часа.
Тези страни като цяло имат по-ниски заплати, по-висока неформална заетост и по-малко работа на непълно работно време.
Страните от Западна и Северна Европа като цяло имат по-къса работна седмица. Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) отчитат значително по-малко седмични работни часове. Тези региони се характеризират със силна защита на трудовата заетост, по-висока производителност и широко разпространено използване на непълно работно време и гъвкави форми на заетост.
Сред най-големите икономики в Европа Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) отчитат най-високата средна продължителност на работната седмица, като всички те са над средната за ЕС. Данните за Обединеното кралство обаче са от 2019 г., така че действителната цифра може да е по-ниска днес, като се има предвид общата тенденция към намаляване на работното време.
Как се промени продължителността на работната седмица през последните 10 години?
При сравнение на седмичното работно време през 2014 г. и 2024 г. само четири от 34 държави отбелязват увеличение. В три от тези държави увеличението е минимално: Литва и Кипър (и двете с 12 минути) и Малта (6 минути). Сърбия е изключение с значително увеличение от 1,7 часа — 1 час и 42 минути.
Седмичното работно време остана непроменено във Франция, а намалението беше по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.
Намаление с над един час в почти половината от страните
В 16 от 34 страни седмичното работно време намаля с повече от един час, като в някои случаи надхвърли два часа.
Исландия (3,5 часа) следваше отблизо Турция (3,8 часа) начело. Белгия и Люксембург също отбелязаха значителен спад, като седмичното работно време се съкрати с по 2,5 часа.
В още седем държави седмичното работно време се съкрати с 1,5 часа или повече. Сред тях са Дания и Австрия (и двете с 1,9 часа), Германия (1,8 часа), Естония (1,7 часа), Чехия (1,6 часа) и Португалия и Хърватия (1,5 часа).
Причини за спада в работното време
Учени и експерти проучват причините за намаляването на седмичното работно време и предлагат различни обяснения. В неотдавнашен работен документ, публикуван от Европейската комисия, се анализират тенденциите в работното време в шест страни от ЕС между 1992 и 2022 г. Серхио Торехон Перес и неговите колеги установиха, че:
Намаляването на работното време е свързано предимно с нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост, главно работа на непълно работно време.
Частичната заетост е нараснала главно поради увеличаването на броя на работещите жени и поради по-голямата част на работните места в сектора на услугите.
Пълноработните работници работят приблизително същото количество часове, както през 80-те години.
Самостоятелно заетите лица работят по-малко часове с течение на времето, тъй като все повече от тях работят на непълно работно време. Въпреки това те все още работят най-дълго средно.
Увеличение на частичната заетост и участието на жените в работната сила
В документ, публикуван от Европейската централна банка, се анализира работното време в еврозоната от 1995 г. до 2020 г. Васко Ботело и неговите колеги подчертават, че намаляването на броя на часовете, отработени на един работник, е дългосрочна тенденция.
Една от причините е, че технологичният напредък през последните 150 години промени характера на работата.
Те установиха, че други ключови фактори са нарастващият дял на заетостта на непълно работно време и увеличаването на участието на жените в работната сила, което също е тясно свързано с растежа на работата на непълно работно време.
Работата на непълно работно време е до голяма степен доброволна
Според доклада на ЕЦБ, намаляването на работното време се дължи както на фактори от страна на търсенето, така и на фактори от страна на предлагането. Повечето работници на непълно работно време избират тази форма на заетост доброволно, предпочитайки да работят по-малко часове от работниците на пълно работно време. В цялата извадка около 10 % от работниците са посочили, че биха предпочели да работят повече часове, отколкото работят в момента.
Друг работен документ на МВФ, изготвен от Дива Астинова и нейни колеги, също установи, че намаляването на действителното работно време съответства на намаляването на желаното работно време в Европа.
„Повишените доходи и богатство вероятно са основната сила, стояща зад намаляването на желаното и действителното работно време“, предполагат те.
С други думи, изследователите предлагат, че хората не изпитват толкова силна финансова необходимост да работят повече часове.