Анализи
Реалните доходи на домакинствата в Европа: Къде нараснаха най-много след пандемията
Financial Tribune
Реалните доходи на домакинствата на човек в ЕС са се увеличили с около 7% спрямо периода преди пандемията, но между 2019 и 2024 г. разликите между отделните държави са значителни. Северните страни като цяло отбелязват по-слаб ръст, докато много държави от Централна и Източна Европа отчитат по-силно увеличение. Тенденциите през последните 10 години също се различават в различните части на Европа.
Общо за периода 2014–2024 г. реалните доходи на домакинствата на човек в ЕС са нараснали с 17%, отчитат от Евростат. Растежът почти спира през 2020 г. заради COVID-19, като в някои страни дори е отчетен спад, но впоследствие постепенно се възстановява и води до увеличение от 7% спрямо нивата преди пандемията.
Реалният доход на домакинствата се изчислява като брутният разполагаем доход на домакинствата се раздели на населението. Той показва колко са средствата за разходи или спестяване след приспадане на данъци и пенсионни вноски. Включва и стойността на услуги като образование и здравеопазване, предоставяни безплатно от държавата и неправителствени организации. Понятието „реален“ означава, че стойностите са коригирани спрямо инфлацията.
Най-слаб ръст след пандемията е отчетен в северните държави: Швеция (+1%), Финландия (+2%), Дания (+3%), а най-силен в Хърватия (+26%), Малта (+24%), Унгария (+20%), Румъния (+19%), Полша (+16%). Големите икономики на ЕС също са под средното ниво: Франция и Испания (+6%), Италия и Германия (+4%).
По-силен растеж има в държави извън Еврозоната. Румъния води с (+76%), следвана от Турция (+68%), Унгария (+55%), Малта (+55%), Хърватия (+51%), България (+45%) и Полша (+42%). Швеция отчита най-слаб 10-годишен ръст, а Финландия и Дания също са под средното за ЕС (+17%).
На базата на PPS, който измерва покупателната способност (една единица позволява покупка на сходно количество стоки и услуги във всяка страна) става ясно, че доходите са най-високи в Люксембург, Германия, Австрия, Нидерландия и Швейцария. Над 30 000 PPS имат и Белгия, Франция, Исландия и Норвегия. България е с най-ниско равнище - 7 802 PPS (по налични данни), като по-ниски стойности имат и други източноевропейски и балкански държави.
