Енергетика
Сдружение иска от бъдещия белгийски кабинет нов живот на работещите АЕЦ
Financial Tribune
Белгия ще трябва да удължи живота на своите атомни електроцентрали, за да осигури достатъчно нискоемисионни енергийни доставки в условията на скъпи субсидии за офшорна вятърна енергия, настоява в свое становище федерацията, представляваща големите индустриални потребители на енергия в Белгия – Febeliec.
Нейният представител Андреас Тирез мотивира становището си като казва, че субсидиите, които помагат за стимулиране на офшорния вятърен сектор в Белгия, са много скъпи и затова е нужно да се преосмисли политиката за ядрената енергия, пише в блога си българският журналист Апостол Апостолов, който живее в Белгия.
Сдружението припомня, че Белгия е планирала, но спряла проект за изграждане на 2 GW атомни мощности през 2022 г. и 2023 г. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. обаче, правителството на Александър де Кро реши да удължи живота на двете най-нови атомни централи от 2025 г. с още десетилетие.
В дългосрочната политика на Белгия е записано, че трябва да увеличи дела на ВЕИ в енергийния микс чрез утрояване на капацитета за офшорна вятърна енергия и удвояване на капацитета на слънчевите централи до 2030 г.
Първият офшорен вятърен парк на Белгия „Принцеса Елизабет“ ще бъде с капацитет от 700 MW и ще произвежда по 2,6 тераватчаса(TWh) енергия. За проекта се говори от години и страната, а от миналата година на практика започна същинското строителство. Изкуственият остров ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега. Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни.
Febeliec се надява бъдещото белгийско правителство ще подкрепи удължаването на живота на останалите в експлоатация ядрени реактори в страната. Засега обаче петицията остава в статус чакащи, тъй като на дневен ред е все още сформиране на редовен кабинет. По-най-оптимистични прогнози това може да се случи през ноември.
Преди да се заеме с политиката за удължаване на живота атомните блокове новото правителство трябва веднъж за винаги да промени или направо да отмени един стар закон, който бърка енергийната политика на страната. Според текст от преди много години страната трябва да е затворила всички атомни централи до 2025 г. След избухването на войната в Украйна обаче кабинетът на Александър Де Кроо буквално накрак реши със законодателна поправка да пренебрегне приетия стар закон и да удължи с десетилетие живота на двете останали най-нови атомни централи Doel 4 и Tihange 3, а останалите 3 (Doel 1,2 и Tihange 1) ще излязат в заслужена „пенсия“.
Законът за прекратяването на ядрената енергетика трябваше да бъде отменен на последното проведено заседание на ресорната парламентарна комисия през януари. Кворумът обаче беше провален след изненадващо решение на председателя да подаде оставка пред смаяните погледи на парламентаристите в залата. И опозиция и управляващи са на мнение, че този закон не може да продължава в този си вид и му е нужен ремонт или заличаване. До края на мандата на този кабинет отмяната така и не стана факт.
Отмяната на закона изглежда логична с оглед на цялостната политика на кабинета в ядрената сфера. Още от 2022 година енергийният министър Тине ван дер Стратен и лично Де Кроо започнаха тежки преговори с собственика на централите – френската компания Engie и през на 2023 се поздравиха с успех. Удължаването живота на Doel 4 и Tihange 3 няма да струва нищо на данъкоплатеца, увери тогава в телевизионно участие федералният енергиен министър Тине ван дер Стратен.
За нуждите от нови ядрени мощности се обявява и с разработен доклад до кабинета белгийския преносен оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1,2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.
Изказаните мотиви и опасение показват, че страната има нужда от атомната енергия и респективно законът бива излишен.
За следващия кабинет освен неговата съдба остава и темата за изграждането на малки модулни реактори от ново поколение (SMR). Правителството за тази цел задели 100 млн.евро за разработката на проекти и подкрепи включването на страната в международен консорциум заедно със САЩ, Италия и Румъния в тяхната разработка.
Белгия разполага със 7 атомни реактора в двете централи Doel (в провинция Източна Фландрия) и Tihange (в провинция Лиеж). Мощностите са пуснати през 70-80-те години на миналия век. Според Федералната агенция за ядрен контрол двете централи трябва да бъдат спрени през 2025 година, но след договорката с французите те ще продължат да служат на страната още 10 години.
