Анализи
Станислав Славев: През 2026 ще стигнем границата на почти невъзможното за различаване между истинско и генерирано съдържание

Генеративното видео вече е неизменна част от ежедневието ни и присъства в новини, филми и социални мрежи. То прави създаването на съдържание по-достъпно и персонализирано, но поставя и важни въпроси – как да различаваме реалното от изкуствено генерираното, как да се предпазим от манипулации и как да използваме технологията по отговорен начин. По тези теми говори Станислав Славев, експерт в областта на AI видео съдържанието и основател на една от първите официални партньорски агенции на HeyGen в Европа. Той е сред лекторите на DigitalPRO Conf, най-гледаната онлайн конференция за дигитален маркетинг в България, която ще се проведе на 4 и 5 октомври и ще представи най-новите тенденции и иновации в индустрията.
Г-н Славев, генеративното видео доскоро звучеше като научна фантастика, а днес вече присъства в новини, филми и социални мрежи. Как бихте го представили на широката публика и защо смятате, че е следващата голяма промяна в начина, по който се информираме и се забавляваме?
Видео е най-предпочитаният начин за дигитална медия и комуникация. Един от най-големите недостатъци при правенето на видео е самото създаване на съдържание. Какви кадри да използваме? Независимо дали записваме рийл за социални мрежи или правим холивудски блокбъстър, трябват ни кадри. Тук идва AI. Както в ChatGPT можем да напишем текст и да получим текст, таблица или изображение, така с AI видео инструменти започваме да генерираме кадри. Те могат да включват хора, включително и нас самите. Когато премахнем бариерата пред създаването на съдържание, е нормално да виждаме много повече видео в социалните мрежи. Страхотен пример е видео моделът на ChatGPT, който излезе преди броени дни - Sora 2. Той „взриви“ интернет с реалистично изглеждащи видеа, а тепърва AI артистите ще разглеждат и усъвършенстват възможностите му.
Кои са най-интересните и дори изненадващи начини, по които генеративното видео скоро ще стане част от живота ни, независимо дали учим, работим или се забавляваме?
Най-вероятно, вече всеки от нас е „говорил“ по телефона с робот. Скоро ще започнем и да говорим, и да гледаме AI хора на екрани, в срещи, на информационни киоски, в обучителни материали на компании, както и при любимите ни инфлуенсъри. Един особено любим мой пример е в образованието: интерактивен видео курс, представен от AI аватар (съдържанието е изцяло подготвено от човек), в който във всеки момент мога да започна разговор с аватара, да задам свои въпроси, да навляза в детайли и да разбера повече. Това пресъздава динамиката в класната стая и добавя персонализация и достъпност.
Вече виждаме десетки AI видеа в социалните мрежи, които са „уау“ за окото, но крият риск от заблуда за хора, които не очакват подобно ниво или не знаят как да различат истинско от генерирано съдържание. Става все по-трудно. Вярвам, че през 2026 ще стигнем границата на почти невъзможното за различаване. Тогава ще е нужна помощ и от самите платформи.
С всяка нова технология част от старите професии се променят или изчезват. Кои професии според вас са най-застрашени именно от навлизането на генеративното видео и защо?
Не съм привърженик на генерализации за „застрашени професии“. Почти никой не говори в конкретика - коя индустрия, кой регион и кога. Ако в Сан Франциско днес са освободили 10 програмисти или видео монтажисти заради AI, в България това не е задължително така. Истинският проблем е, че няма достатъчно хора, които успешно да прилагат тези умения. Затова поставям фокуса върху адаптацията, а не върху страха, че AI ще ни „вземе хляба“.
Но със сигурност действия, които могат да се правят достатъчно добре с AI, биха смъкнали търсенето на алтернативи от човешки труд. Пример бих дал със запис на глас зад кадър. Във видео производството това е често необходимо, а с AI резултатите са много добри и гъвкави. Моето мнение: ако си добър в работата си, AI трудно ще те замени. Ако правиш посредствена работа, бизнесът може да предпочете инструмент пред средно или ниско качество и несигурност.
Всяка голяма иновация носи и рискове. Как според вас можем да се предпазим от фалшиви новини, deepfake клипове и злоупотреби, като същевременно извлечем най-доброто от потенциала на тази технология?
Още преди заливането на интернет с AI съдържание спрях да вярвам на всичко, което виждам и чета онлайн. Проблемът не е в AI, а в начина, по който хората го използват, това съществуваше и преди AI. Моят съвет е никога да не приемаме за чиста монета това, което виждаме, чуваме или четем. Да мислим критично. Особено опасно е при стратегическа манипулация, например с политически характер. Липсата на критично мислене ни оставя в ролята на лесно управляеми потребители, които служат на чужди цели, докато си мислим, че се ангажираме“ по важна тема. В България немалка част от политическите партии използват лъжата и манипулацията като основен двигател на комуникацията си. Отново подчертавам важността на критичното мислене. Проверявайте информацията от няколко източника. Често силно провокираните емоционални реакции са стратегическа цел на този, който създава съдържанието. Отбягвайте такова съдържание.
Потенциалът на AI е огромен. Големите модели едва сега започват да правят качествено видео съдържание, след което ще дойдат платформи, които ще позволят лесно създаване, сглобяване и публикуване. Паралелно тече вълна от нови знания и преучване (reskilling) и адаптация. Това е шансът ни да се възползваме и да растем заедно с индустрия, която няма скоро да отшуми.