Анализи
Тежки години се очертават за двете най-големи пристанища в Европа
Financial Tribune
Двете големи пристанища в Антверпен и Ротердам, известни още като Портите на Европа, губят пазарни дялове пред германските конкуренти, става ясно от изявление на белгийския мениджмънт пред медиите.
Причината белгийското пристанище да изпитва затруднения е, че страда от липсата на пространство, пише в блога си журналистът Апостол Апостолов. Вече е вход изграждането на нов док, но това ще отнеме 8 години, които се превръщали в предизвикателство с оглед на силната конкуренция в съседните страни. За полугодието пристанището е отчело пазарен дял от 29,8% в обработката на контейнери. Сравнено със същия период на миналата година резултатите са минимално по-лоши, делът е бил 30,5%. Въпреки очертаващите се логистични трудности пристанището все още държи второто място по големина в Европа след Ротердам.
Малка утеха за белгийците в оспорваната конкуренция е, че и нидерландският порт също загуби пазарен дял - от 31,1% през 2024 г. на 30,2% за полугодието на тази година. Същевременно пристанища бележат ръст на годишна база – това Хамбург (от 17,5% на 18%), в Бремен (от 10% на 10,5%) и Вилхелмсхафен (от 1,9% на 2,8%).
„Очаквахме това“, казва със съжаление пред фламандската обществена телевизия общинският съветник на пристанището в Антверпен Йохан Клапс. За него и мениджърите е нужен нов док на левия бряг на река Шелда.
Проектът се нарича ECA, Extra Container Capacity Antwerp (допълнителен контейнерен капацитет Антверпен) . Разработва се с помощта на фламандското правителство.
За мениджмънта на порта, надеждата е, че и нидерландските им конкуренти ще имат проблеми следващите години, така че след пускането на новия док бързо да наваксат загубените позиции.
За общинският съветник в пристанището има и други фактори, които спъват пристанищната логистика. Един от тях е усложнената ситуация в цяла Европа в изграждането на инфраструктурни проекти в Европа.
Напускащи компании и политическа парализа в Нидерландия
И ако за Белгия проблемите са чисто от логистичен характер, в съседна Нидерландия неволите на порта идват и от политическо безхаберие, мудна реакция и липса на чуваемост. За проблемите и очертаващото се отстъпление от пазарно лидерство се говори повече от година. Мениджмънтът в Ротердам не веднъж са поставяли въпроса за бъдещето и визията пред последното преждевременно паднало правителство на Марк Рюте през 2024 и последвалата го същата съдба на премиер Дик Схоф.
През пролетта на 2024 мениджмънтът на порта, подкрепени от общината, изпращат писмо до държавата с директно предупреждение, че водещата позиция на Нидерландия е заложена на карта, ако не се направи нещо. Предложението е портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти.
Препоръчва се също изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на това в Антверпен. Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреждава общински съветник Робърт Саймънс.
Сред предложенията на провинцията, общината и бизнес общността е правителството да приведе тарифите в съответствие със съседните страни, да инвестира сериозно в съхранение на CO2 със свързаната инфраструктура, да стимулира търсенето на чиста енергия, за да направи този пазар печеливш, като примамва компаниите да използват чиста енергия със субсидии.
От края на 2024 година сред компаниите на пристанището се усеща нарастващ негативизъм по отношение на водената политика, всичките им планове са в застой. Чуждестранни групи и инвестиционни фондове, които искаха да работят тук, сега търсят други места. Ситуацията е драматична, описва ситуацията местният парламентарист.
Писмото обаче не среща чуваемост от държавата. Последва ново предупреждение – този път от изследователския институт TNO – Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане.
Авторите на доклада се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по 95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.
Специалистите на института маркират и друг проблем - стартиращите предприятия често имат твърде малко възможности за растеж поради липса на финансиране.
Оставката на нидерландския кабинет, липсата на стратегия и задълбочаващите се проблеми принуждават някои от големите компании да потърсят други места в Европа.
Сред тях са енергийният гигант Shell и British Petroleum, която пък се отказа да прави завод за биогорива.
ЕС- САЩ и конкурентоспособността
Проблемите за двете пристанища още повече се задълбочават и в търсене на решения от патовата ситуация с въвеждането на американските мита и изискванията на Европейската комисия за климатична неутралност.
Двете пристанища в един глас призоваха Брюксел възможно най-бързо да задвижи Пакта за чиста промишленост под формата на конкретни мерки и достатъчна бюджетна подкрепа за възстановяване на устойчивостта и бъдещите перспективи за енергоемката индустрия.
Тренд надолу
По данни на Евростат, цитиран от 3e News, към 2024 г. Нидерландия все още държи лидерството в Европейския съюз с най-голям превоз на товари - с 545 млн. тона, но бележи спад със 7,6 % спрямо 2023 г. Такъв е регистриран и на тези в Италия (-1,7 %) Испания (-3,7 %), Естония (-31%), Латвия (-21,5%) и Финландия (-9%).
