Анализи
The Wall Street Journal: Европейските централни банки се готвят да оставят основните си лихви без промяна
Financial Tribune
Европейските централни банки се готвят да оставят основните си лихви без промяна, докато войната около Иран създава нова несигурност за икономическите перспективи на континента, пише The Wall Street Journal.
Икономистите в Европейската централна банка, Английската централна банка, както и техните колеги в Швеция и Швейцария, се очаква да запазят основните си лихвени проценти на настоящите нива по време на заседанията си в четвъртък.
Конфликтът, започнат от Съединените щати и Израел, вече навлиза в трета седмица и почти сигурно ще доведе до по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация в Европа през тази година в сравнение с предишните прогнози на централните банки. Колко голямо ще бъде това отклонение зависи от продължителността на войната и от това колко дълго Ормузкият проток ще остане затворен за по-голямата част от корабоплаването.
Икономисти от „Барклис“ отбелязват в анализ до клиенти, че Европейската централна банка вероятно ще признае, че икономическите последици от конфликта в Близкия изток остават силно несигурни. В същото време краткосрочните тенденции сочат към по-висока инфлация и по-слаба икономическа активност.
Подобна ситуация не е непозната за много от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ. Преди четири години те трябваше да оценят икономическите последици от пълномащабното руско нашествие в Украйна. В края на 2023 г. анализираха и сценарии, свързани с войната в Газа, включително възможността Ормузкият проток да бъде затворен.
Очаква се тези сценарии да бъдат преразгледани, за да се даде ориентир за потенциалните щети върху икономиката, без обаче банката да поема ангажимент за бъдещата посока на лихвената политика. През декември 2023 г. икономистите на ЕЦБ изчислиха, че ако цената на петрола се повиши до 130 долара за барел при ниво от 80 долара и се увеличат цените на природния газ, икономическият растеж може да се понижи с почти три четвърти процентен пункт, а инфлацията да се ускори с почти един процентен пункт.
Централните банкери вероятно ще се опитат да уверят европейците, че няма да допуснат нова инфлационна спирала, като спомените от резкия скок на цените на енергията и храните през 2022 г. все още са пресни.
Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви миналата седмица в радиоинтервю: „Няма да позволим инфлацията да се вкорени.“
Още преди атаките срещу Иран се очакваше Европейската централна банка да остави основната си лихва на ниво от 2 процента. За разлика от нея Английската централна банка беше близо до решение да намали цената на заемите до 3,5 процента от 3,75 процента. Сега обаче се очаква Комитетът по парична политика да запази лихвите без промяна, което подчертава трудния избор пред институцията.
Данни, публикувани в петък, показаха, че британската икономика е в застой през януари. При по-спокойна международна обстановка подобно развитие вероятно би накарало централната банка да стимулира икономиката чрез понижение на лихвите.
Както и при ЕЦБ, британските централни банкери едва ли ще могат да дадат ясни насоки за бъдещата политика.
Икономистът Пол Дейлс от „Кепитъл Икономикс“ посочва, че съществуват различни възможни сценарии. По думите му конфликтът в Близкия изток може да накара Английската централна банка да отложи планираните намаления на лихвите, да ги отмени или дори да пристъпи към повишение.
Комитетът по парична политика остава разделен между членове, които подкрепят по-бързо намаляване на лихвите, и такива, които предпочитат по-предпазлив подход. Някои от първата група биха могли да гласуват за ново намаление, за да покажат, че тази опция все още не е напълно изключена, въпреки вероятността от по-висока инфлация в близко бъдеще.
Друг сигнал би било премахването на формулировката от последните изявления на банката, според която основната лихва вероятно ще бъде понижавана допълнително.
Швейцарската централна банка се сблъсква с по-малко непосредствени рискове. Страната произвежда голяма част от електроенергията си чрез водни и ядрени централи и се възприема от инвеститорите като сигурно убежище за капитали в периоди на глобална нестабилност, включително заради конфликта около Иран и търговската политика на американската администрация.
Швейцарският франк леко поскъпна спрямо долара, докато други европейски валути отслабнаха.
Икономисти от Lombard Odier посочват, че дори при неблагоприятен сценарий по-ниската зависимост на Швейцария от вносен газ и склонността на франка да поскъпва в периоди на криза ще ограничат рисковете за икономиката. По тяхна оценка лихвените проценти в страната вероятно ще останат без промяна.
