Турски експерт: България е ключов фактор за енергийната сигурност в Европа

В рамките на споделената стратегическа визия междуправителствената солидарност и съвместните енергийни проекти придобиха решаващо значение.

След руско-украинския конфликт ролята на България като страна за транзит на природен газ за Европейския съюз значително се разшири, което я позиционира като ключов фактор в регионалната енергийна сигурност. В исторически план България е една от страните, които са най-зависими от руския природен газ. В началото на 2022 г., преди Русия да нахлуе в Украйна, приблизително 90 % от потреблението на природен газ в България се доставя от Русия. Въпреки че през април 2022 г. България беше сред първите страни, които изпитаха прекъсване на доставките от „Газпром“, страната ефективно използва геополитическата си позиция, за да оформи настоящата си енергийна стратегия. Така започва анализа си турският експерт Гюкче Атаман.

Публикуваме целия материал без редакторска намеса:

„Поради ограничения си добив на природен газ и нарастващото вътрешно търсене България разчита в голяма степен на внос на енергия. Въпреки това енергийното сътрудничество с Турция и разработването на алтернативни маршрути превърнаха България в незаменим партньор в стратегията на ЕС за намаляване на зависимостта от руския газ. По-специално, меморандумът за разбирателство, подписан през 2023 г. между турската компания „Боташ“ и нейния български партньор „Булгаргаз“, бележи значителен етап в повишаването на сигурността на природния газ в целия балкански регион. Валидно за 13 години, споразумението позволява годишен пренос на до около 1,5 млрд. куб. м газ, като допринася значително за сигурността на доставките на газ както за България, така и за Европа.

Инфраструктурата за втечнен природен газ на Турция, по-специално Saros FSRU, заедно с четири други терминала, изигра централна роля в подкрепа на този процес. Понастоящем Турция получава газ от 15 държави чрез седем тръбопровода и терминали за втечнен природен газ. Тази диверсификация е и ключова стъпка към амбицията на Турция да се превърне в регионален газов център. След нахлуването на Русия в Украйна Съединените щати наложиха по-строги санкции на „Газпром“ и „Газпромбанк“, засилвайки натиска върху енергийните потоци от Русия към Европа. В този контекст руският газ, пренасян по „Турски поток“, привлече повишено внимание както от страна на САЩ, така и от някои държави - членки на ЕС. Въпреки че от техническа гледна точка „Турски поток“ допринася за сигурността на енергийните доставки в Европа, той също така е обект на критики за увеличаване на политическата зависимост от Русия. На този фон Вертикалният газов коридор се очертава не само като техническа, но и като геополитическа алтернатива.

Основната цел на Вертикалния газов коридор е да се създаде ориентирана към север-юг газопреносна инфраструктура, която да свързва Гърция, България, Румъния, Унгария и Украйна. Този коридор има за цел да транспортира природен газ от Южния газов коридор (ЮГК), включително азербайджански газ, доставки на втечнен природен газ от страни като САЩ и Египет, както и потенциално бъдещи източници от Източното Средиземноморие и Източна Европа. За Европейския съюз активирането на този коридор представлява стъпка към диверсификация на източниците на енергийни доставки. За Турция той засилва ролята ѝ на транзитна държава чрез Трансанадолския газопровод (TANAP) и междусистемната връзка Гърция-България, като засилва претенциите ѝ да се превърне в регионален енергиен център.

Значението на Вертикалния газов коридор надхвърля техническите аспекти. То се определя от санкциите на САЩ, енергийната зависимост на Европа от Русия и стратегическите цели на енергийната политика на ЕС. Тъй като политическата чувствителност около газопровода „Турски поток“ продължава да нараства, значението на инфраструктурата с много източници и много посоки става още по-очевидно. Основното допускане, залегнало в основата на развитието на Вертикалния коридор, е, че всички участващи държави - включително Гърция, Турция, България, Северна Македония, Сърбия, Румъния и Унгария - ще постигнат желаното ниво на оперативна съвместимост на газовите системи в съответствие с най-новите политически цели на ЕС.

В по-широк контекст Вертикалният коридор се очертава като всеобхватна инициатива за междусистемна газова връзка, обхващаща целия регион на Югоизточна Европа. Коридорът ще улесни транспортирането на регазифициран втечнен природен газ от гръцките пристанища, като например терминала в Ревитуса, до северните страни, включително Украйна, Румъния, Унгария, Словакия и Молдова. С годишен капацитет от 7,5 млрд. куб. м Ревитуса доставя газ на България от 2019 г. и ще служи като важен възел в тази транснационална енергийна мрежа.

Българското правителство обяви, че целият коридор се очаква да започне да функционира до края на 2026 г., което ще позволи преноса на до 10 млрд. куб. м газ годишно. Първоначално предложен през 2016 г. и официално обявен през 2023 г., Вертикалният газов коридор променя предназначението на съществуващия Трансбалкански газопровод, който първоначално е използван за пренос на руски газ на юг. Преработената система сега позволява обратен поток на газ от Турция, Гърция и отвъд към северните страни, включително Украйна, в Централна и Източна Европа.

За да си осигури стабилни доставки, българското правителство води активни преговори за сключване на дългосрочни договори за втечнен природен газ. Провеждат се разговори с Унгария, Молдова и Украйна за координиране на съвместни търгове за доставка на втечнен природен газ и осигуряване на споразумения за доставка на фиксирани цени, които се считат за жизненоважни за регионалната енергийна стабилност. Вертикалният газов коридор е също така част от по-широка стратегия, която включва засилване на трансграничния пренос на газ между България и Турция. В момента капацитетът между двете страни е 3,5 млрд. куб. м годишно, а с модернизирането на инфраструктурата се очаква той да се удвои. Макар че този разширен капацитет може да поеме и увеличените потоци руски газ по „Турски поток“, както България, така и Турция са изразили ясен ангажимент за диверсификация на енергийните си източници.

Развитието на този коридор се очаква да даде възможност и за увеличаване на вноса на газ от Азербайджан и Централна Азия, което ще подкрепи визията на Турция да се превърне в континентален енергиен център. България предприе проекти за разширяване на капацитета към Гърция и Румъния чрез изграждането на две междусистемни връзки, включително паралелни газопроводи по трасетата Кулата-Сидирокастро и Негру Вода-Кардам. Освен това завършеният през 2022 г. междусистемен газопровод Гърция-България (IGB) с дължина 182,6 км (113,46 мили) сега служи като основен канал за азербайджанския газ, преминаващ през Южния газов коридор. Транс-адриатическият газопровод (TAP), който понастоящем транспортира 10 млрд. куб. м азербайджански газ годишно за Европа, се очаква да удвои капацитета си до 20 млрд. куб. м до 2027 г., което допълнително ще засили веригата за доставки през Вертикалния газов коридор.

Тези събития бележат стратегически обрат в енергийния пейзаж на Европа, тъй като Югоизточна Европа се превръща в жизненоважен коридор за втечнен природен газ и неруски газови потоци. Вертикалният газов коридор, задвижван от инициативата за хъб на Турция и подкрепян от инфраструктурното сътрудничество между Гърция, България и Азербайджан, оформя нова енергийна архитектура за континента. В регион, който някога е бил зависим от един-единствен доставчик, сътрудничеството, основано на споделена стратегическа визия, се превърна в движеща сила за енергийната сигурност, устойчивост и диверсификация на пазара.“