Застраховане
Експерт: След природно бедствие у нас имаме засилен интерес към застраховките, но за кратко
За разлика от тенденциите в световен мащаб да се увеличават застраховките, в България това почти не се случва, коментира генералният секретар на Асоциацията на застрахователите, Нина Колчакова
Financial Tribune
Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на вашия имот.
Това посъветва от ефира на БНР Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на застрахователите.
Тя коментира бедствието в курортно селище „Елените“, където тепърва предстои оценка на щетите и възстановяване след голямото наводнение. Кризисната ситуация постави за пореден път въпроса за културата на застраховане на имотите.
Колчакова обясни какво трябва да знаят собствениците на застрахованите имоти от зоната на наводненията по Южното Черноморие:
„Първо трябва да се обадят на застрахователя си. Във всеки застрахователен договор е описано какво трябва направи застрахованият, когато се случи някакво рисково събитие. Сега може договорът да не им е под ръка, може да е изчезнал някъде в наводнението - не трябва да се притесняват. В договора има упоменати срокове, в които трябва да съобщят и да предявят претенция. Но застрахователите проявяват разбиране, особено когато има такива масови природни бедствия, когато има твърде много засегнати и когато те са в невъзможност да стигнат до личните си вещи и документи. Хората не трябва да се притесняват, могат дори да изпуснат този срок - никой застраховател няма да им откаже за разгледа тяхната претенция“.
По думите ѝ когато хората вече имат достъп до домовете си и може да се направи оглед, трябва да се обадят на застрахователите и да заведат претенция. За малки щети не се прави оглед, но в случая с „Елените“ най-вероятно ще има съществени разрушения по имотите и загуби на движимо и недвижимо имущество, коментира Колчакова и допълни:
„Със сигурност застрахователят ще дойде да направи оглед, когато му е възможно. При масови случаи самите застрахователи нямат достатъчно вещи лица, които веднага да отидат. Те ще посетят всеки, но трябва да се прояви търпение. Когато застрахователят излезе с решение какво обезщетение ще присъди, в 14-дневен срок той го превежда по банковата сметка на своя клиент“.
Предвид огромния скок на щети във връзка с климатичните промени, природни бедствия навсякъде по света, учудващо, за разлика от тенденциите в световен мащаб да се увеличават застраховките, в България това почти не се случва, отчете със съжаление Нина Колчакова. По думите ѝ след природно бедствие има 10-20 дни с по-засилен интерес към застраховките, след което обаче всичко отново спира.
Според нея причините за това са много, като отбеляза и народопсихологията. Застрахователите нямат достатъчно добра репутация, посочи тя друга причина за ниския интерес към застраховането.
„Продължава масово да битува вярването, че застрахователите не плащат. А те са единствените, които го правят“.
Държавата дава временна помощ - това е социална помощ, обезщетение за загубите хората могат да получат, само ако имат застраховка, обясни Колчакова.
Тя подчерта, че всяка застраховка покрива природни бедствия и пожар, но оттам нататък има различни вариации. Хората трябва да се поинтересуват какво включва самата застраховка и какви са покритите рискове. Не всяка полица покрива земетресение - това е отделен риск, за който човекът трябва да каже изрично, изтъкна още Нина Колчакова. И добави, че кражби, грабежи и вандализъм също са рискове, които не се покриват от всяка полица.
„Не винаги полицата е за сумата колкото струва имуществото“, напомни още тя и добави, че често хората избират най-евтината полица:
„Много често хората купуват евтини полици, без да си дават сметка, че при тях обезщетението е по-ниско. Когато се сключва полица, е добре гражданинът да види всички тези покрития и да види дали те отговарят на цената на неговото имущество и на това, което той очаква да му бъде възстановено, ако се случи събитие“.
