Застраховане
Експерт: Застрахованите стопани получават обезщетение, независимо от процента на увреденост на реколтата
Financial Tribune
В последните години се наблюдава по-положителна нагласа към застраховането в обществото и в частност сред земеделските стопани, въпреки че се случва с бавни темпове, посочи Христина Денева, член на РГ „Земеделско застраховане“ към АБЗ и главен експерт в ЗК „Евроинс“ АД в интервю за Агро ТВ България.
„Земеделската застраховка означава превенция и спестява много проблеми и разходи. Да се спестява от застраховка не е добро решение, при положение, че продукцията е под открито небе“, посъветва Христина Денева.
Тя добави, че първата стъпка е да се вземе решение за сключване на застраховка. Важно е производителите да потърсят повече информация и да се ориентират към застрахователните компании на пазара, които имат традиции и опит в земеделското застраховане и могат да им предложат адекватни на нуждите им решения. Процесът не е сложен - преди сключване на полицата се попълва предложение – въпросник и се прави предварителен оглед на културите.
„Земеделските застраховки имат сезонен характер, зависят от периодите на отглеждане и вегетация на отделните култури. При сключването им застрахователите се съобразяват с т.нар. селскостопанска година, която започва през септември, октомври със засяването на есенниците – житни култури, маслодайна рапица и други. През пролетта идва време за застраховките на т.нар. пролетници като царевица, слънчоглед“, поясни Христина Денева и допълни, че лятото не е период за сключване за земеделски застраховки. Могат да се застраховат най-различни култури, у нас най-често това са пшеница, ечемик, зимна маслодайна рапица, слънчоглед, царевица, застрахова се реколтата на овощни насаждения, лозови насаждения, зеленчукови култури в по-мака степен.
Христина Денева уточни, че по земеделските застраховки се покриват вреди, настъпили в резултат на природни бедствия - градушки, бури проливни дъждове, наводнения, пожар. Застрахователите покриват рискове, които са малко по-специфични, като измръзване при житните култури, осланяване при овощните насаждения и други.
Тя посочи, че в последните години доста земеделски производители се възползват държавна помощ за съфинансиране на застрахователните премии. При тази схема ДФ „Земеделие“ дотира част от премията на фермерите в различен процент в зависимост от вида на културите. Как да се повиши ефективността, атрактивността на тази схема за стопаните е било цел на няколко дискусии сред застрахователи, представители на Министерството на земеделието и други заинтересовани лица. Според застрахователите това може да се постигне чрез актуализиране на условията и параметрите на схемата, например тя да обхваща цялата селскостопанска година (от октомври до октомври), да се промени застрахователната сума на декар.
Христина Денева се спря на въпроса какво могат да очакват стопаните в случай на унищожена продукция на 80-100%. Тя подчерта, че въпреки посланията на държавно ниво при всяка бедствена ситуация, че ще бъде предоставена помощ на пострадалите, всъщност ДФ „Земеделие“ изплаща компенсации само в случаи, когато продукцията е изцяло пропаднала, т.е. на 100%.
„Ако е пропаднала например на 98%, то стопанинът няма право на компенсация. И тук идва сериозната разлика и съответно голямото предимството на застраховката. Ако продукцията е застрахована, то производителите ще бъдат компенсирани за вредите, установени при огледа, независимо от това какъв процент от продукцията е погинала - 30%, 80% или 90%. Размерът на обезщетението е обвързано с избраната от производителя застрахователна сума на декар, с това каква оценка ще се прави на щетите и каква степен на уреденост на растенията ще бъде определена от експертите. „Ако 100 декара са застраховани по 100 лв. на декар, а степента на увреда е 80% ще получите това, което е реално - 80% “, поясни Денева.
За разлика от България, в някои държави земеделското застраховане е задължително и е обвързано със субсидиите, които се получават от производителите. В тези държави трите заинтересовани страни - държавата, производителите и застрахователите – работят много и в близко сътрудничество. Например, в Румъния държавата дотира премиите на земеделските производител до 70 %, а у нас този процент, в зависимост от различните видове култури, е много по-малък.
Според Денева проблемът с ниското ниво на застраховане е комплексен, има и неразбиране на същността на този вид застраховки, и липса на информация. Отговорност на застрахователите, брокерите, агентите е да популяризират земеделските застраховки, да обясняват и информират. Земеделските производители трябва да са наясно от какво имат нужда, да са наясно и каква точно полица купуват, какви са условията по нея. Съветът на Христина Денева е производителите да се запознаят с общите условия по застраховката, да се интересуват и питат - тази застраховка какво точно покрива, какви рискове, тези рискове обвързани ли са с някакви дати, някакви периоди, има ли самоучастие, какво точно ще се плати.
„Когато човек е информиран, той знае какъв застрахователен продукт му трябва, за да защити бизнеса и производството си“, подчерта Христина Денева.
