Анализи
Златните резерви на Италия: Дискусията кой точно управлява оценените на $300 млрд. авоари отново е на дневен ред
Financial Tribune
Италия отново дискутира един стар и политически чувствителен въпрос – а именно кой точно притежава и определя съдбата на златните резерви на страната, оценявани на до 300 милиарда долара – Банката на Италия или народът?
Спорът излезе на преден план по време на обсъждането на бюджета за 2026 г. на 26 ноември в Сената, където едно малко, но символично предложение оцелялo сред масовото отхвърляне на внесените промени.
Мярката, предложена от Лучо Малан от „Fratelli d’Italia“ (Италиански братя), партията на министър-председателя Джорджа Мелони, гласи, че „златните резерви, управлявани и държани от Банката на Италия, принадлежат на Държавата, от името на италианския народ“.
По време на същото обсъждане 105 други предложения бяха обявени за неприемливи. Огромният брой отхвърлени промени отразява изключително ограниченото фискално пространство, в което правителството се опитва да преработи бюджета.
Италия разполага с около 2 452 метрични тона злато в резервите си – третият по големина национален запас в света след Съединените щати и Германия. По-голямата част се съхранява в Рим, а останалата – във Форт Нокс в САЩ, в Лондон и в Берн. Въпреки че винаги е било разбрано, че резервите съществуват за национална полза, те формално са записани в баланса на Банката на Италия.
Под структурата на Евросистемата, националните централни банки като централната банка на Италия действат заедно с – и под координацията на – Европейската централна банка (ЕЦБ). Те прилагат паричната политика на ЕЦБ, управляват своя дял от официалните резерви на еврозоната и поддържат автономия на баланса си. Те обаче не получават инструкции от националните правителства, както някои са разбрали от предложението за поправка.
Златото, както и валутните резерви, е част от паричните активи, които подкрепят доверието в единната валута, и се третира като инструмент за парична стабилност, а не като фискален ресурс.
Тази правна рамка означава, че златото не може да бъде прехвърляно в държавния бюджет или използвано за финансиране на обществени разходи без нарушаване на европейските правила за независимост на централните банки и забраната за монетарно финансиране.
Ако, хипотетично, италианската централна банка действаше по инструкции на италианското правителство и ликвидираше златните си резерви, това би се считало за заплаха за стабилността на общата валута. Самата поправка не се опитва да направи такъв трансфер, но нейното включване в бюджета предизвика критики в Италия сред икономисти и бивши служители, които отбелязват, че годишният бюджетен закон обикновено не е място за декларации за принципи относно институционалната собственост.
Въпреки това политическата десница, към която принадлежи Малан, отдавна твърди, че банката, чиито акционери включват търговски банки и застрахователи, не трябва да се разглежда като „собственик“ на това, което те считат за крайна гаранция за суверенитета. Дебатите за златните резерви на Италия се появяват периодично през последните две десетилетия. Те често са подхранвани от националистически или крайнодесни партии с евроскептични възгледи, които искат да подчертаят суверенитета или да критикуват финансовата архитектура на ЕС.
„Италиански братя“ и „Лига“ (Lega), на Матео Салвини, вече са предлагали идеи за „народна собственост“ на резервите или за по-голям парламентарен контрол.
„Лига“ също се опита да приеме поправка, която целеше финансиране на бъдещи данъчни облекчения чрез продажбата на италианския дял в Европейския стабилизационен механизъм (ESM), която беше отхвърлена поради липса на подходящо финансово покритие.
ESM е спасителният фонд на еврозоната от нетъргуеми активи, създаден по време на суверенната дългова криза през 2012 г. за предоставяне на спешни заеми на държави членки във финансови затруднения, като всяка страна участник внася капитал и държи акции, които не могат лесно да бъдат ликвидирани.
Междувременно лидерите на коалицията се срещнаха с премиера Мелони в Палaцо Киджи, за да усъвършенстват бюджетния пакет, чието съдържание ще определи как една ключова, но често нестабилна икономика на еврозоната планира да финансира нуждите си за предстоящата фискална година.
