Анализи
34 суровини са от критично значение за икономиката на ЕС
Financial Tribune
ЕС разполага със списък от 34 суровини от критично значение за икономиката. Сред тях са литий, иридий и кобалт. Ако доставките на тези продукти спрат, рисковете са най-големи. От тях 17 са определени като стратегически. Те са от решаващо значение за енергийния преход, цифровизацията, здравеопазването, сигурността, отбраната и космическия сектор.
Нидерландия е сред силно засегнатите страни в Европа след въвеждането на 25% мита върху вноса на стомана и алуминий.
Правителството след внимателно и е готово да защити интереса на страната и неговите фирми.
Минимизирането на нежелани зависимости и предотвратяването на нови е острието на правителството. Сигурността на доставките за нашата промишленост на суровини от критично значение и полупродукти е от съществено значение за нашата икономика и просперитет, се казва в официално становище от пресслужбата на премиера Дик Схоф. Неговата администрация признава, че все още няма пълен анализ за рисковете, след изненадващите въведени рестрикции от президента Доналд Тръмп. За тази цел е вменена задача на Нидерландската обсерватория за материали (NMO) да започне анализ и да картографира най-големите рискове за индустрията. Проучването се следи от Министерството на икономиката, научни институции, чуждестранни партньорски организации и бизнес общността, пише в анализа си журналистът, живеещ в Белгия - Апостол Апостолов.
Анализът на Обсерваторията ще покаже къде сме твърде зависими, но също така и какви са алтернативите, като възможности за набавяне на суровини от други страни или пък за повторна употреба. В момента нашата картина все още е непълна и не можем да действаме достатъчно бързо, когато е необходимо в случай на рискове за доставките, казва ресорният министър по икономическите въпроси Дирк Беляартс.
От министерството посочват, че литий, иридий и кобалт са необходими в производството на батерии, вятърни турбини, полупроводници, производство на водород, слънчеви панели, LED осветление, отбранителни приложения, мобилни телефони.
Сред силно засегнатите компании от новата политика на Белия дом е базираният в Нидерландия индустриален гигант Tata Steel, който заяви пред местна телевизия, че е притеснен за бъдещето си и за бизнеса си в САЩ. От мениджмънта са коментирали пред местна локална телевизия, че са готови на всякакви сценарии, след като Тръмп влезе за втори път в Овалния кабинет на Белия дом.
Редица лидери в Европа заявиха по време на участия, че са чули с недоумение решението на Тръмп, което влиза в сила от 12 март. Осъдителни коментари направиха президента Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Антонио Коща, евродепутати.
Темата попадна и във фокуса на виртуална среща на министрите на търговията на блока, които единодушно обещаха да защитят европейската стоманодобивна и алуминиева промишленост.
Европейската комисия се закани да предприеме решителни ответни мерки, а ротационният председател на ЕС Полша, в лицето на министъра на развитието и технологиите Кшищоф Пашик, заяви, че в разговори всички членки са изразили готовност да защитят интереса си и да не допуснат дестабилизация на пазара.
Сред силно засегнатите компании от новата политика на Белия дом е базираният в Нидерландия индустриален гигант Tata Steel, който заяви пред местна телевизия, че е притеснен за бъдещето си и за бизнеса си в САЩ. От мениджмънта са коментирали пред местна локална телевизия, че са готови на всякакви сценарии, след като Тръмп влезе за втори път в Овалния кабинет на Белия дом.
Редица лидери в Европа заявиха по време на участия, че са чули с недоумение решението на Тръмп, което влиза в сила от 12 март. Осъдителни коментари направиха президента Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Антонио Коща, евродепутати. Темата попадна и във фокуса на виртуална среща на министрите на търговията на блока, които единодушно обещаха да защитят европейската стоманодобивна и алуминиева промишленост.
Европейската комисия се закани да предприеме решителни ответни мерки, а ротационният председател на ЕС Полша, в лицето на министъра на развитието и технологиите Кшищоф Пашик, заяви, че в разговори всички членки са изразили готовност да защитят интереса си и да не допуснат дестабилизация на пазара.
За Европа, Сърбия е един от потенциалните пазари, които може да осигури достатъчно количества литий. Страната разполага с огромни залежи в близост до град Лозница. Оператор е англо-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto.
През 2024 правителството даде зелена светлина и след 2 годишно затишие повторно рестартира минен проект, който предизвика бурно социално недоволство и протести с опасения за околната среда. Споразумението беше гордо представено от президента Александър Вучич по време на Среща на върха в Белград, а Германия обеща да подкрепя развитието на търговска верига за дистрибуция на литий, което щяло да донесе милиарди евро инвестиции.
В свое интервю за германския Handelsblatt Александър Вучич е разкрил, че има интерес и се водят разговори с редица европейски автомобилни производители, включително Mercedes, Volkswagen и Stellantis.
Не са малко обаче и противниците на идеята за повторното разкриване на мината, които отдавна критикуват президента и неговото правителство за лоши резултати в регулацията на индустриалния сектор.
Въпреки протестите на научната гилдия Сърбия и Европейския съюз вече подписаха споразумение за сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства.
При една от балканските си визи в сръбската столица, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също заяви, че Брюксел ще разчита на балканската страна като стратегически партньор и очаква това сътрудничество да се задълбочи.