Анализи
АФП: Сръбската икономика е застрашена от затварянето на единствената рафинерия в страната
Financial Tribune
Спирането на единствената рафинерия в Сърбия може да има последствия в продължение на няколко години, да застраши хиляди работни места и да лиши държавата от значителни приходи, предупреждават няколко експерти, интервюирани от АФП.
От 9 октомври НИС, основната петролна компания в Сърбия, е обект на американски санкции, насочени срещу руските й акционери, които притежават около 56% от нея. Рафинерията в Панчево, единствената в страната, не получава суров петрол от близо два месеца.
Вашингтон изисква, за да отмени санкциите, пълно изтегляне на руските акционери Газпром Нефт и Интелиджънс, но последните не са дали никакви индикации, че имат намерение да продават; и след седмици на различни изявления, сръбският президент обяви на 2 декември спирането на рафинерията.
Тъй като рафинерията осигурява 80 % от нуждите на Сърбия от гориво, това решение означава масивно увеличение на вноса на готови нефтопродукти, за да се покрие дефицитът, а оттам и нови разходи.
НИС „е много важна компания за сръбската икономика и всяко намаляване на нейната дейност би имало съществено въздействие върху цялостната икономическа активност“ на страната, обясни Деян Соскич, бивш управител на централната банка.
Затварянето може да се отрази на БВП и да намали растежа в продължение на няколко години, предупреждава професорът по икономика.
Към притесненията относно горивото се добавя и заплахата от вторични санкции, ако сръбската централна банка продължи да разрешава на НИС – субект, подложен на санкции – да търгува на пазарите си.
Александър Вучич каза, че НИС може да извършва транзакции „до края на седмицата“, по-специално за изплащане на заплати и на подизпълнители, но бъдещето е по-неясно.
Ако Вашингтон реши да наложи санкции на сръбската централна банка, рискът би бил „тотално унищожение на сръбската финансова система“, предупреди Вучич.
Тези вторични санкции биха означавали поставянето на централната банка в „черния списък“, поясни Соскич, „което би означавало края на нормалния бизнес климат“ в страната.
Това би могло да доведе и до замразяване на чуждестранните активи и забрана за централната банка да участва на международните пазари.
Според годишния доклад на компанията, през 2024 г. НИС и нейните дъщерни дружества са допринесли с над 2 милиарда евро за приходите на сръбската държава, което представлява близо 12% от националния бюджет.
НИС притежава около 20% от бензиностанциите в страната и е един от най-големите работодатели в Сърбия с около 13 500 служители.
Спирането на рафинерията може в крайна сметка да доведе до съкращения, смята Соскич, а ако централната банка я изключи от пазарите, НИС няма да може нито да получава, нито да изпраща пари.
Тогава бензиностанциите й ще трябва да затворят, дори и да успеят да се снабдят с гориво, добавя експертът по енергетика Желько Маркович.
Към това се добавят американските санкции, наложени на Лукойл, също предимно руска компания, която притежава около сто бензиностанции в Сърбия. Лицензът на компанията изтича на 13 декември.
Маркович оценява, че ако НИС и Лукойл затворят своите бензиностанции, около една трета от бензиностанциите в страната ще бъдат извън строя.
Сръбският президент увери, че държавните резерви могат да издържат месеци – без да дава цифри – и че гражданите няма да бъдат засегнати от недостиг.
Що се отнася до повишението на цените – вероятно, ако се наложи да се внасят големи количества гориво – държавата би могла да го компенсира чрез намаляване на данъците върху горивото, смята Соскич.
Колко дълго може да продължи това? Предвид силовата игра между Вашингтон и Газпром, Александър Вучич даде на руснаците срок до средата на януари да продадат - като заяви, че унгарците и емирствата проявяват интерес.
Но ако руснаците откажат да продадат дяловете си, сръбският президент предупреди, че страната му е готова да изкупи НИС – и току-що задели 1,4 милиарда евро за тази цел в току-що приетия си бюджет за 2026 г.
Сърбия продаде по-голямата част от акциите на НИС на Газпром за 400 милиона евро през 2008 г.
Белград и Москва също ще трябва да се споразумеят по договорите си за газ: Русия доставя над 92% от газа, използван в Сърбия, а договорът между двете страни изтича в края на годината.
Ако не бъде подновен „до петък“ 5 декември, заяви Вучич, „ще започнем преговори с други“.
