Анализи
Актуалността на темата с горивата и дерогацията за доставки на нефт
Financial Tribune
През последните дни темата с дерогацията за доставка на нефт с произход Русия, както и с размера на дължимите и неплатени данъци е изключително актуална. Приветствам народните представители, които отвориха тази тема. За да мотивирам становището си, ще цитирам и ще посоча някои данни от последните отчети на рафинерията, това посочва в свой коментар в социалната мрежа Фейсбук бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов.
‚В доклада към годишния финансов отчет за 2022 г., който е изготвен в края на първото тримесечие на 2023 г., в последствие приет и заявен за публикуване в търговския регистър е посочено че:
• „През 2022 г. маржът на преработка демонстрира ръст до исторически максимуми. Маржът на преработка на нефт Urals се увеличава многократно в резултат на значителното поевтиняване на Urals в сравнение бенчмарка Brent.“
• Посочено е още, че през 2023 г. се очаква маржът на преработка на нефт Urals да продължи да е значително по-висок в сравнение бенчмарка Brent.
• От отчета е видно, че през 2023 г. маржът за преработка е три пъти по-висок спрямо този, който се прогнозира за периоди след края на дерогацията.
• Реализират се „Рекордно високи нива на маржове от преработка (за първото тримесечие на 2023 г. е два пъти по-висок от маржа, заложен в модела)“, посочва той.
Допълнителни въпроси възникват при прочита и на финансовите документи към края на първото полугодие на 2023 г. За този период беше заявено, че компанията ще осъществява дейността си по бизнес схемата „Център на финансов резултат“, която предполага извършването на сделки за доставка на нефт и експедиции на нефтопродукти, т.е. няма да работи на ишлеме, няма да се ползват посредници и целият финансов резултат ще остане в България, така че да може да бъде обложен със съответните данъци, акцизи и внос. Детайлният прочит на финансовите документи сочи, че компанията не работи на ишлеме, но отново работи със същите свързани фирми, в които е твърде вероятно да остава немалка част от печалбата. По-конкретно е видно, че българската компания има договори за доставки с:
• Договор за доставка на нефт с произход Руска Федерация с „ЛУКОЙЛ Бенелюкс“ (Нидерландия);
• Договор за доставка алтернативни сортове неруски нефт с „ЛИТАСКО“;
• Договор за покупка на отделни количества ресурси от оперативните запаси от нефт и нефтопродукти на „ЛУКОЙЛ Бенелюкс“
Всичко това отново сочи, че доставките се осъществяват от свързани фирми, а не директно. Подобна е и ситуацията с договорите за продажба на готова продукция, които са с:
• „ЛУКОЙЛ България“;
• „ЛУКОЙЛ Ейвиейшън България“;
• „ЛИТАСКО“;
• „ЛУКОЙЛ Македония“;
• „ЛУКОЙЛ Грузия“;
• „ЛУКОЙЛ Италия“;
• „ЛУКОЙЛ Сърбия“;
• „ЛУКОЙЛ Молдова“;
• „ЛУКОЙЛ Румъния“;
• „ЛУКОЙЛ България Бункер“;
• „ЛУКОЙЛ Бенелюкс“
• „Акпет Акариакит Дажитим“:
Информацията от отчетите на рафинерията поставят няколко въпроса, а именно, дали присъствието на свързани фирми на входа и на изхода на производствения процес не води до:
• Източване на печалби, които трябва да останат в България и съответно да бъдат обложени със съответните данъци и вноски;
• Дали договорите за продажба на продукция с Лукойл Италия, Лукойл Румъния и Лукойл Бенелюкс (Нидерландия) не са в нарушение на европейските разпоредби и дали чрез тях не се доставят продукти, произведени от нефт с произход Русия в страни членки на ЕС;
• Дали декларираната печалба от 390,7 млн. лв. за първото полугодие на 2022 г. е истинската при условие, че маржът между двата вида петрол е значим и дали част от печалбата не отива към свързани фирми, които са застанали на входа и на изхода на предприятието“, пита Борисов.
