Анализи
България е на второ място в ЕС по най-нисък външен дълг като дял от БВП
Financial Tribune
България е на второ място в Европейския съюз по най-нисък външен дълг като дял от БВП. Това сочат последните данни на Евростат за третото тримесечие на миналата година. В края на периода съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната (EA20) възлиза на 89,9%, в сравнение с 90,3% в края на второто тримесечие на 2023 г. В ЕС съотношението също намалява от 83,0% на 82,6%.
На годишна база, сравнено с третото тримесечие на 2022 г. съотношението държавен дълг към БВП също намалява както в еврозоната (от 92,2% на 89,9%), така и в ЕС (от 84,6% на 82,6%).
С най-нисък държавен дълг за периода юли-септември 2023 г. е Естония с 18,2 на сто от БВП, следвана от България с 21%. След нас в класацията се нареждат Люксембург (25,7%), Швеция (29,7%) и Дания (30,1%).
На този фон най-високите съотношения на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2023 г. са регистрирани в Гърция (165,5%), Италия (140,6%), Франция (111,9%), Испания (109,8%), Белгия (108,0%) и Португалия (107,5%)
В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. девет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на 2023 г. трето тримесечие на 2023 г. и осемнадесет намаление. Най-голямо увеличение на съотношението се наблюдава в Белгия (+2,1 процентни пункта – п.п.), Латвия (+1,9 п.п.), Словения (+1,0 п.п.) и Румъния (+0,8 п.п.), докато най-голям спад е отчетен в Кипър (-5,6 п.п.), Люксембург (-2,6 п.п.), Португалия (-2,5 п.п.), Хърватия (-2,2 п.п.), Италия (-1,8 п.п.), Гърция (-1,6 п.п.), Испания (-1,4 п.п.), Холандия и Словакия (и двете -1,0 процентни пункта).
В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. осем държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на 2022 г. третото тримесечие на 2023 г. и деветнадесет държави членки намаление. Увеличения на съотношението са регистрирани в Белгия (+2,5 п.п.), Естония (+2,3 п.п.), Финландия (+2,0 п.п.), Латвия (+1,3 п.п.), Словакия, Румъния и Люксембург (и трите +1,0 п.п.), както и Литва (+0,4 п.п.). Най-голям спад се наблюдава в Гърция (-12,0 п.п.), Португалия (-10,9 п.п.), Кипър (-10,3 п.п.), Хърватия (-5,5 п.п.), Ирландия (-4,9 п.п.), Испания (-4,2 п.п.), Швеция (-4,0 п.п.), Австрия (-3,1 п.п.) и Словения (-3,0 п.п.).
В края на третото тримесечие на 2023 г. дълговите ценни книжа представляват 83,6% от еврозоната и 83,1% от държавното управление на ЕС дълг. Заемите представляват съответно 13,6% и 14,1%, а валутата и депозитите представляват 2,8% както от еврозоната, така и от ЕС държавен дълг. Поради участието на правителствата на държавите-членки на ЕС в отпускането на заеми на определени държави-членки, тримесечни данни за междуправителствено кредитиране (IGL) също се публикуват. IGL като процент от БВП в края на третото тримесечие на 2023 г. възлиза на 1,5% в еврозоната и 1,3% в ЕС. Тези данни са публикувани от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз.
