Анализи
БНБ понижи леко прогнозата си за икономически растеж на България за 2025 г. от 3,3% на 3,2%
От централната банка прогнозират, че годишната инфлация ще се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация ще възлезе на 2.5%
Financial Tribune
През 2024 г. растежът на реалния БВП на България ще възлезе на 2.1%, като той ще се ускори до 3.2% през 2025 г. и след това отново ще се забави до 2.9% през 2026 г. Това отчитат от БНБ в най-новата си тримесечна макроикономическа прогноза.
Припомняме, че в макроикономическата прогноза на БНБ, публикувана през март, експертите бяха заложили малко по-солиден икономически ръст за 2024 и 2025 г. – съответно 2,2 и 3,3 на сто.
От централната банка прогнозират, че годишната инфлация ще се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация ще възлезе на 2.5%.
Според техническите допускания растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март 2024 г. Допусканията предполагат външното търсене да нарасне с 1.6% през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3.5% през 2025 г. и 2026 г. Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт.
Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през същия период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 2.5% през 2024 г. и с темпове в интервала от 2.4% и 3.9% през 2025 г. и 2026 г.
Очакванията на пазарните участници са за продължаващо понижаване на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната през целия прогнозен хоризонт.
През 2024 г. очакваме растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.1%, което ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния
БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2025 г. и след това да се забави до 2.9% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.
Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5%. Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари. Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се очаква базисните компоненти да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024–2026 г., следвани от хранителните продукти.
Очакваме темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да възлезе на 2.8% в края на 2025 г. (при средногодишна инфлация от 2.7%) и да се забави до 2.6% в края на 2026 г. (при средногодишна инфлация от 2.7%).
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
По отношение на прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-голямо от прогнозираното нарастване на потребителските цени за целия прогнозен хоризонт. Рисковете произтичат от потенциалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийните и неенергийните суровини. Предпоставка за по-висока от прогнозираната инфлация е евентуалното по-бавно и ограничено пренасяне на допусканите понижения на международните цени на енергийните суровини върху крайните потребителски цени в условия на силно потребителско търсене, както и запазващият се растеж на разходите за труд на фирмите. Друг риск за реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация произтича от потенциално утвърждаване на по-големи от заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.
